Карлици стана експертен свидетел на обвинението. Джутари и детективите от GIDES я привикваха в щаба си и я слушаха в продължение на часове — може би дори дни, — докато тя споделяше информацията си за дейността на сатанинската секта, скрита в зелените хълмове на Тоскана. По-късно жената поиска от полицията да й осигури охрана заради смъртната заплаха от членовете на сектата, които възнамерявали да й затворят устата.
Ровейки из кутиите със стари улики, Джутари откри физическо доказателство, което да подкрепи теориите му, че зад убийствата стои сатанинска секта. Първото беше една подпорка за врата, която беше намерена през месец октомври 1981 година в Бартолиновата ливада, на десетина метра от мястото, където Чудовището беше убило двамата влюбени. За главния инспектор този камък бе нещо далеч по-зловещо от обикновена подпора за врата. Той описа значението му пред един репортер на „Кориере дела сера“, един от големите ежедневници на Италия: това, твърдеше той, е „пресечена пирамида с хексагонална основа, която служи за мост между нашия свят и Ада“. От една стара полицейска папка извади снимки на някакви подозрителни кръгове от камъни е боровинкови храсти и кръст, където, по думите на едни стар пазач на дивеч, са лагерували двамата френски туристи четири дни, преди да бъдат убити. (Много други свидетели твърдят, че двамата са лагерували в сечището Скопети поне една седмица.) По-късно следователите стигнаха до извода, че каменните кръгове нямат никаква връзка със случая. Джутари не беше съгласен с тях. Той предаде снимките на един „експерт“ по окултното. Главният инспектор представи заключенията на експерта в книгата си: „Когато кръгът от камъни е затворен, той представлява обединението на двама души, двама любовници, така да се каже, а когато е отворен показва, че двамата са избрани. Снимката на храстите и кръста показва убийство на двамата; хората са боровинките, а смъртта им е представена от кръста. Снимката на разпръснатите камъни показва разрушаването на кръга след убийството на двамата любовници“.
Щом разбра, че Пачани и компания са от Сан Кашиано, Джутари веднага реши, че щабът на сатанинската секта трябва да е някъде край това идилично малко тосканско селце. Той се зарови отново в документите и откри нова озадачаваща улика. През пролетта на 1997 година в полицията пристигнали майка и дъщеря, които разказали странна история. Те държали дома за стари хора „Вила Верде“, който се помещаваше в красива стара селска къща, заобиколена от градини и парк, на няколко километра от Сан Кашиано. Двете жени се оплакали, че един от обитателите на дома, художник с швейцарско-белгийски произход на име Клод Фалбриар, бил изчезнал, оставяйки стаята си разхвърлена, с огромна купчина подозрителни предмети по средата — неща, които може би имали нещо общо с Чудовището, включително нерегистриран пистолет и ужасяващи картини на жени с отрязани ръце, крака и глави. Двете жени напъхали принадлежностите на Фалбриар в кашони и ги донесли в полицията.
Тогава полицията не им обърнала внимание. Джутари ги видя в съвсем нова светлина и започна разследване на двете жени и тяхната къща. И веднага попадна на нещо: откри, че Пачани е работил известно време като градинар във Вила Верде точно в периода на убийствата!
Джутари и неговите следователи решиха, че точно в тази къща се е намирал щабът на Ордена на Червената роза, чиито членове бяха наели градинаря Пачани и неговите приятели да събират части от женски тела за сатанинските им ритуали. В сценария на Джутари майката и дъщерята всъщност бяха членове на култа. (Защо тогава са привлекли върху себе си вниманието на полицията, остава неизяснено.)
В периода между убийствата и разследването на Джутари Вила Верде се беше превърнала в свръхлуксозен хотел с басейн и ресторант, наречен Poggio ai Grilli, „Хълмът на щурците“. (Почти веднага след появата си надписът на табелата, указваща пътя към хотела, беше променен от някой тоскански шегаджия на Poggio ai Grulli, „Хълмът на тъпаците“.) Новите собственици въобще не бяха поласкани, че са обект на внимание.
Пресата, водена от „Ла Национе“, стръвно поде историята.
СОБСТВЕНИЦИ НА СТАРЧЕСКИ ДОМ ЗАПОДОЗРЕНИ
ДОМЪТ НА УЖАСИТЕ КРИЕ ТАЙНИТЕ
НА ЧУДОВИЩЕТО ОТ ФЛОРЕНЦИЯ
— След десет часа къщата се затваряше за външни лица. Пристигаха най-различни хора и извършваха магически и сатанински ритуали — така твърдеше една от бившите помощнички в къщата между Сан Кашиано и Меркатале, където Пиетро Пачани, обвинен за убийствата на Чудовището, беше работил като градинар. По време на тосканските убийства във „Вилата на ужасите“ се помещавал старчески дом, където в продължение на няколко месеца беше живял художникът Клод Фалбриар, разследван първо за притежание на незаконно оръжие, който по-късно стана ключов свидетел в разследването на вероятните подстрекатели на серийните убийства.