По онова време Фалбриар безгрижно обикаляше из Европа, без да има никаква представа, че е „ключов свидетел“ и евентуален поръчител на убийствата. GIDES поиска помощ от Интерпол и те го откриха в едно село на Лазурния бряг близо до Кан. С разочарование научиха, че художникът е пристигнал в Тоскана за пръв път през 1996 година, единайсет години след последното двойно убийство на Чудовището. Независимо от това Фалбриар беше отведен във Флоренция за разпит. Той беше разочароващ свидетел — ядосан, неуравновесен, грохнал старец, който засипа полицията с обвинения.
— Във Вила Верде — заяви той — бях дрогиран и заключван в стаята. Откраднаха ми милиони лири. Случваха се странни неща, особено през нощта.
Майката и дъщерята, твърдеше той, стоят зад всичко.
Въз основа на показанията на Фалбриар на двете жени бяха повдигнати обвинения за отвличане и измама. „Ла Национе“ пусна серия от сензационни статии за къщата. „От показанията на бивши служители в старческия дом — пише в една от статиите — излязоха много важни улики. В петдесетте страници се криеха доказателства за много смущаващи тайни. Старите хора, които са живели в «Поджио ай Грили», са били оставяни да лежат в собствените си фекалии и урина, без да получат никаква помощ. Нощем на помощничките е било забранено да стъпват в къщата, която се превръщала в място, където се отслужвали Черни меси. Джутари подозира, че изрязаните гениталии и ампутираните гърди от жертвите на Чудовището са били използвани за провеждането на тези сатанински ритуали.“
Въпреки обновяването на сградата Джутари се надяваше, че все пак са останали някакви следи от Ордена на Червената роза, или че сектата все още продължава да оперира в къщата. Старите тоскански вили имаха огромни мазета и подземни помещения, където се правеше или съхраняваше вино и се оставяха да зреят прошуто, сирене и салами. Точно там Джутари се надяваше да открие истинската стая, използвана за жертвоприношенията — която може би все още се използваше.
Един прекрасен ден GIDES нахлу в „Поджио ай Грили“. След като претърсиха огромната вила, хората от GIDES влязоха в стаята, където според тяхната информация се намираше светая светих на култа, храмът на Сатаната. Там откриха няколко мукавени човешки скелети, пластмасови прилепи, които висяха на конци и разни други декорации. Претърсването беше проведено само няколко дни преди Хелоуин и персоналът планираше парти — или поне така твърдяха.
— Това несъмнено е опит да се отклони разследването — беснееше Джутари пред „Ла Национе“.
Джутари и GIDES не успяха да постигнат напредък в разследването на сатанинската секта и с настъпването на 2000-та година то беше на път да бъде прекратено.
Тогава, през месец август 2000-та година, аз пристигнах в Италия с моето семейство.
Част втора
Историята на Дъглас Престън
Глава 31
На 4 ноември 1966 година, след продължили четирийсет дни дъждове, река Арно преля и напълни с тиня и кал Флоренция, един от най-забележителните градове в света.
Това не беше просто покачване на нивото на водата. Върху града се стовари порой; той преля над дигите и профуча по улиците на Флоренция с петдесет километра в час, влачейки със себе си изкоренени дървета, размазани коли и мъртъв добитък. Гибертовата голяма бронзова врата на Баптистерия бе изкъртена и разбита на парчета; разпятието на Чимабуе, може би най-великолепният представител на средновековното изкуство на Италия, бе превърнато в купчина клисав хоросан; Давид на Микеланджело бе залят до кръста с нафта. Десетки хиляди цветни ръкописи и старопечатни книги в Националната библиотека се оказаха погребани под тонове тиня. Стотици картини, съхранявани в сутерена на галерия „Уфици“ бяха съсипани, оставяйки люспи боя в калта.
Светът наблюдаваше с ужас как водите се оттеглят, оставяйки след себе си рожденото място на Ренесанса, превърнато в пустош от тиня и отломки, с унищожени съкровища. От цял свят се събраха хиляди доброволци — студенти, професори, художници и историци, — за да направят опит да спасят каквото могат. Те живееха и работеха в град без отопление, вода, електричество, храна или каквито и да е било услуги. След седмица някои от спасителите бяха принудени да сложат противогази, за да се защитят от отровните изпарения, които изпускаха гниещите книги и картини.