Поех си дълбоко дъх. Долу в ниското, в лозето на нашия съсед, гроздоберът беше в разгара си и аз можех да видя щъкащите нагоре-надолу покрай асмите хора, които хвърляха гроздовете в каросерията на една моторизирана триколка. Затворих очи и се заслушах в заобикалящите ме звуци — кукуригането на петел, биещи камбани в далечината, лаещо куче, глас на жена, която вика децата си.
Историята на Чудовището от Флоренция започна да се оформя в главата ми.
Глава 32
Двамата със Специ станахме приятели. Приблизително три месеца, след като се запознахме, неспособен да забравя историята на Чудовището, аз му предложих да напишем заедно една статия за американско списание. Обадих се на моя редактор в „Ню Йоркър“ и му подхвърлих идеята. Получихме работата.
Но преди да се хванем за писалките, аз се нуждаех от един бърз курс от „монстролога“. Два пъти седмично пъхах лаптопа си в раницата, яхвах колелото и изминавах десетте километра до апартамента на Специ. Последният километър беше убийствено изкачване по хълма през чворестата маслинова горичка. Апартаментът, в който живееше с белгийската си съпруга Мириам и дъщеря им, се намираше на последния етаж в една стара вила и имаше дневна, трапезария и голяма тераса с изглед към Флоренция. Специ работеше в таванската стая, която беше претъпкана с книги, вестници, рисунки и снимки.
Когато пристигнех, намирах Специ в трапезарията, лапнал неизменната цигара „Голоаз“, във въздуха се носеха пластове дим, по масата бяха пръснати листи и фотографии. Докато работехме, Мириам ни носеше горещо еспресо в малки чашки. Преди тя да влезе в стаята, Специ винаги скриваше снимките от местопрестъпленията.
Първата му работа беше да ме образова по случая. Премина хронологично през цялата история с подробности, като от време на време изваждаше по някой документ или снимка от купчината. Общувахме изцяло на италиански, тъй като английският на Специ беше елементарен, а аз бях решен да използвам всяка възможност, за да науча езика по-добре. Докато той говореше, аз си водех бързо бележки на лаптопа.
— Добра работа, а? — казваше често той, след като си припомнеше с подробности някой особено забележителен пример на следователска некомпетентност.
— Si, professore — отвръщах аз.
Схващанията му за случая не бяха сложни. Към конспиративните теории, предполагаемите сатанински ритуали, скритите организатори и средновековните култове изпитваше единствено презрение. Според него най-елементарното и очевидно обяснение беше единственото правилно обяснение: Чудовището от Флоренция беше самотен психопат, който убиваше двойки по някакви си свои извратени, сексуални причини.
— Ключът към идентифицирането му — не спираше да повтаря Специ, — е пистолетът, използван в клановото убийство от 1968 година. Проследете пистолета и ще намерите Чудовището.
През април, когато лозята започваха да се обличат в зелени листа, Специ ме отведе на мястото, където през 1984 година близо до Викио бяха убити Пиа Ронтини и Клаудио Стефаначи. Викио се намира на север от Флоренция, в района, познат като Мугело, където стръмните и обрасли хълмове се устремяват нагоре към великолепните Апенини. В началото на шейсетте, след като емигрирали в Тоскана, тук се установили сардинските овчари, за да отглеждат овцете си на планинските ливади. Произвежданото от тях сирене пекорино е много търсено и се е превърнало в запазена марка на Тоскана.
Пътувахме по един селски път, който следваше течението на реката. Бяха минали години от последното идване на Специ тук, така че трябваше да спрем няколко пъти, преди да намерим точното място. Една отбивка от пътя водеше до мястото, известно сред местните като да бошета, Малката гора. Паркирахме и тръгнахме пеша. Пътят свършваше в подножието на един хълм, обрасъл с дъбови дървета, в подножието на който имаше поле с лековити растения. Една стара каменна къща с глинен покрив се издигаше на няколко ярда от него. Потокът, скрит от тополите, прекосяваше долината. Зад къщата се издигаха хълмове, които преминаваха в сини планини. По полегатите склонове на хълмовете се виждаха смарагдовозелените пасища, из които художникът Джото беше скитал като дете през 1200-та година, пасял овце, фантазирал си и рисувал картини в пръстта.