Противно на италианските закони, аутопсия не е била извършена. Семейството на Нардучи, водено от бащата, беше успяло да заобиколи законовите разпоредби. По онова време хората в Перуджа сметнали, че причината за това са притесненията на семейството, че аутопсията щяла да посочи пристрастеността на Франческо към демерола. Но за Джутари и GIDES липсата на аутопсия означаваше нещо повече. Те заявиха, че семейството е избегнало аутопсията, защото е щяла да покаже, че тялото въобще не е на Нардучи. То е помогнало не само за убийството, но и за замяната на трупа с друг за прикриване на престъплението.
Според теориите на Джутари, Франческо Нардучи е бил убит заради членството си в сатанинската секта, отговорна за убийствата на Чудовището, в която е бил въведен от баща си. Назначили са го за пазител на зловещите фетиши, взети от Пачани и другарите му по чашка. Разтърсен от реалността, в която се озовава, младият лекар става нерешителен, несигурен, склонен към депресии и ненадежден. Лидерите на сектата решават да го елиминират.
Разследването на сатанинския култ, водено от главен инспектор Джутари, което беше позамряло, отново живна. Джутари беше идентифицирал поне един от членовете на сектата, поръчала убийствата на Чудовището — това беше Нардучи. Оставаше само да открият убиеца му и да изправят останалите членове пред съда.
Глава 39
Докато разследването на Чудовището набираше скорост, Марио ми се обаждаше редовно.
— Чете ли вестниците тази сутрин? — питаше той. — Става все по-откачено!
После пиехме кафе у нас, четяхме новините, клатехме глави. Тогава всичко ми се струваше забавно, дори очарователно.
Специ съвсем не беше очарован. Той искаше повече от всичко истината за Чудовището да излезе наяве. Разкриването на самоличността му се беше превърнала в мания. Той беше виждал мъртвите жертви; аз не бях. Той се беше срещал с повечето семейства и беше станал свидетел на нещастието им. Аз бях избърсал няколко сълзи, излизайки от мрачната къща на Уини Ронтини, но Специ беше бърсал сълзите си повече от двайсет години. Беше видял как живота на невинни хора е съсипван от фалшиви обвинения. Онова, което аз приемах като странно и дори необикновено, за него беше ужасно сериозно. Потапянето на следователите в дълбините на абсурдното му причиняваше голяма болка.
На 6 април 2002 година в присъствието на представители на пресата, ковчегът на Франческо Нардучи беше ексхумиран и отворен. Тялото му беше вътре и след седемнайсет години той все още можеше да бъде разпознат. ДНК тестът го потвърди.
Този удар върху теориите им не спря GIDES, Джутари и областния прокурор на Перуджа. Те откриха улика дори в липсата на подмяна на тялото. За труп, който е престоял пет дни във вода и още седемнайсет години в ковчег, той бил прекалено запазен. Джутари и Минини веднага решиха, че тялото е било подменено за втори път. Точно така — истинският труп на Нардучи, укриван седемнайсет години, бил сложен обратно в ковчега, а другото тяло било извадено, защото конспираторите били информирани предварително за предстоящата ексхумация.
Тялото на Нардучи беше откарано при съдебния патолог в Павия, за да се потърсят някакви следи, потвърждаващи извършването на убийството. През септември излязоха и резултатите. Съдебният патолог съобщи, че ларингиалният му хрущял е счупен, което показваше, че е възможно смъртта да е настъпила от „насилствено механично задушаване в резултат на натиск върху шията (задушаване с ръце или по друг начин).“
С други думи Нардучи е бил убит.
Вестниците отново имаха повод да ликуват. „Ла Национе“ прогърмя:
УБИЙСТВО ЗАРАДИ УЖАСНИ ТАЙНИ
Дали Нардучи е бил убит, защото е знаел нещо, или е видял някого, когото не е трябвало да вижда? Почти всички настоящи следователи вече са убедени в историята за тайните секти и поръчители на двойните убийства, извършени от Пачани и неговите другари по чашка… Група от около десетина души е наредила извършването на убийствата на Пачани и другарите му по чашка… Търсенето на тайните езотерични групи, извършвали ужасяващи „жертвоприношения“ привлече дори следователи от Перуджа.