Към края на шейсетте Каламандреи се оженил за дъщерята на богат индустриалец. Била дребничка, чувствена, червенокоса жена. Вдигнали голяма сватба в Сан Кашиано, на която Марио и Мириам присъствали. Няколко дни по-късно, на път за меден месец, младоженците спрели пред къщата на Специ. Каламандреи карал чисто нов мерцедес 300L с кремав цвят.
Следващата им среща била чак след няколко десетилетия.
Специ случайно се сблъскал с него двайсет и пет години по-късно и бил изненадан от промяната в приятеля си. Каламандреи бил ужасно напълнял, страдал от дълбока депресия и здравето му се било влошило. Бил продал аптеката и се бил захванал да рисува — трагични, мъчителни картини, създадени не с четки и платно, а с различни предмети като гумени маркучи, листи метал и катран. Понякога в картините си използвал истински спринцовки и турникети, често ги подписвал с номера на социалната си осигуровка, защото, според него, тя олицетворявала хората в модерното италианско общество. Синът му беше станал наркоман и крадец, за да задоволява вредния си навик. Отчаян и в безизходица, Каламандреи отишъл в полицията и предал собствения си син с надеждата, че престоят в затвора ще го разтърси и ще доведе до промяна. Но след освобождаването му, момчето продължило да приема наркотици, а след това изчезнало безследно.
Случилото се със съпругата му беше също толкова трагично. Тя страдала от шизофрения. Веднъж на едно парти в дома на приятел, тя започнала да крещи и да чупи предмети, съблякла всичките си дрехи и хукнала гола по улиците. След това била вкарана в болница за пръв път. Накрая била обявена за психичноболна и вкарана в санаториум, където се намира и до днес.
През 1991 година Каламандреи се развел с нея. Тогава тя изпратила писмо до полицията, в което обвинила съпруга си, че е Чудовището от Флоренция. Твърдяла, че е намерила парчетата от жертвите, скрити в хладилника. Писмото й — което било наистина безумно — навремето било прегледано от следователите и отхвърлено като пълна безсмислица.
Но подреждайки старите полицейски досиета, главен инспектор Джутари попаднал на въпросното писмо. За него между „фармацевт“ „лекар“ нямало голяма разлика. Фактът, че някога Каламандреи бил богат и известен жител на Сан Кашиано, предполагаемият център на сатанинския култ, само засилил интереса на Джутари. Главният инспектор започнал да разследва него и още няколко от изтъкнатите жители на града. На 16 януари 2004 година Джутари поискал заповед за обиск на дома на фармацевта; получил я на седемнайсети; на зазоряване, на осемнайсети януари, Джутари и хората му позвънили на вратата на площад Пиероци в Сан Кашиано.
На деветнайсети историята за Чудовището от Флоренция отново беше във всички новини.
Специ само поклащаше невярващо глава.
— Въобще не ми харесва накъде вървят нещата. Mi fa paura. Чак ме хваща страх.
Междувременно в Перуджа разследването на смъртта на Нардучи напредваше с бързи стъпки. Следователите осъзнаха, че за да бъде подменено тялото два пъти, би трябвало да съществува мащабна и могъща конспирация, включваща влиятелни хора. Областният прокурор на Перуджа Минини беше твърдо решен да я разкрие. И на бърза ръка го направи. Новината беше сензационна: бившият шеф на полицията по времето на убийството на Нардучи беше набеден, че е заговорничил с полковник карабинер и със семейния адвокат да прикрият истината, подпомагани от бащата на мъртвия доктор, брат му и лекаря, подписал смъртния акт. Престъпленията, в които бяха обвинени, включваха конспирация, рекет и унищожаване и укриване на човешки труп.
Освен конспирацията за прикриване на убийството на Нардучи, следователите трябваше да докажат, че Нардучи е имал връзка с Пачани, другарите му по чашка и градчето Сан Кашиано, където се е намирал щабът на култа.
Те успяха да направят и това. Габриела Карлици свидетелства пред полицията, че Франческо Нардучи е бил посветен в Ордена на Червената роза от баща си, който се опитвал да разреши някои сексуални проблеми на сина си — това е същата дяволска секта, заяви Карлици, която от векове действа в района на Флоренция. Полицията и прокурорите явно приеха свидетелските показания на Карлици като солидни, използваеми доказателства.