Това ново доказателство, рече Специ, щеше да принуди следователите да се върнат към Сардинската следа. Истината щеше да бъде открита някъде в мрачните дълбини на сардинския клан и самоличността на Чудовището щеше да бъде разкрита.
— Това е невероятно — казах аз. — Когато се разчуе, ще се вдигне голям шум.
Специ кимна мълчаливо.
— И това не е всичко. — Той разгъна вестника, с който беше обвит предмета на масата. Показа се странен на вид камък, издялан във формата на пресечена пирамида с полирани стени, стара и очукана, с тегло около два килограма.
— Какво е това?
— Според главен инспектор Джутари става въпрос за езотеричен предмет, използван за комуникация между този свят и ада. За всички останали е подпора за врата. Видях същия зад вратата на Вила Романа във Флоренция, сегашния Германски културен институт. Директорът му, Йоахим Бурмайстер, ми е приятел, и ми я зае. Изглежда точно като камъка, намерен на Бартолинова ливада, близо до мястото, където Чудовището нанесе своя удар през 1981 година.
„Chi L’ha Visto?“ — продължи Специ, — ще снима една част на Бартолинова ливада, на местопрестъплението. Аз ще стоя на мястото, където беше намерена първата подпорка за врата и ще държа в ръка тази — доказателство, че „езотеричния предмет“ на Джутари е просто една подпора.
— На Джутари това няма да му хареса.
Специ се усмихна лукаво.
— Нищо не мога да направя по въпроса.
Предаването се излъчи на 14 май 2004 година. Появи се професор Интрона, представи данните си и обясни същността на науката криминална ентомология. Появи се и Специ на Бартолинова ливада с подпорката за врата в ръка.
Вместо да се вдигне голям шум, не се случи абсолютно нищо. Нито прокуратурата, нито полицията проявиха интерес. Главен инспектор Джутари не обърна никакво внимание на резултатите на професор Интрона. Полицията и прокурорите изобщо не коментираха подпорката за врата. Що се отнася до присъдите на Лоти и Вани, тъй наречените другари по чашка на Пачани, властите невъзмутимо заявиха, че италианската съдебна система е издала присъда по тези случаи и не намира причина да ги преразглежда. Накратко бюрократите внимателно избегнаха коментарите по предаването. И пресата им позволи да се измъкнат безнаказано. Повечето от италианските вестници въобще не му обърнаха внимание. Това беше наука — не някой сексскандал или сатанинска секта, — която нямаше да помогне на продажбите. Разследването на сатанински секти, скрити поръчители, разменени трупове, конспирации между могъщи хора и подпори за врати, смятани за езотерични обекти, продължи с неотслабваща сила.
Появата на Специ по телевизията обаче имаше някакъв ефект. Като че ли породи безкрайна омраза у главен инспектор Джутари.
Последната ни вечер във Флоренция, преди да се приберем в Америка, прекарахме в апартамента на Марио и Мириам, където вечеряхме с приятели на терасата с изглед към флорентинските хълмове. Датата беше 24 юни 2004 година. Мириам беше приготвила невероятна вечеря, която започна с кростини със сладък пипер и аншоа, поднесена със спуманте от Алто Адидже; див фазан и яребица, отстреляни от един приятел предишния ден, увити в лозови листа; класическо кианти от винарната „Витичио“; зелена салата с пикантен местен зехтин и силен дванайсетгодишен балсамов оцет; свежо сирене пекорино от селото на Марио и zuppa inglese.
Предишната сутрин, на 23 юни, Марио беше публикувал една статия в „Ла Национе“, в която интервюираше Вани, бившия пощальон на Сан Кашиано, обвинен, че е съучастник на Пачани. Специ ни развличаше с историята на срещата си с Вани; как съвсем случайно попаднал на него в един старчески дом, където разследвал съвсем друга история. Никой не знаеше, че Вани е пуснат от затвора заради влошено здраве и напреднала възраст. Специ го познал и се възползвал от възможността да го интервюира на място.
„Аз ще умра като Чудовището, но съм невинен“, гласеше заглавието. Специ каза, че успял да получи съгласието на Вани за интервюто, защото му напомнил за „добрите стари дни“ в Сан Кашиани, когато двамата се срещнали за кратко на един фестивал, много преди нещастният пощальон да стане един от прословутите другари по чашка на Пачани. Те се бяха возили заедно в една кола, пълна с народ, Вани беше развявал италианското знаме. Вани си спомнил Специ и го обзела носталгия — така Специ беше успял да го придума за интервю.