Аз и семейството ми излетяхме за Италия на 13 февруари 2006 година. След като ги оставих в един грамаден апартамент на Виа Гибелина, който бяхме наели от наш приятел, един от наследниците на Ферагамо, аз отидох у Специ, за да чуя невероятните новини.
Докато обядвахме, Марио ми разказа историята.
Няколко месеца по-рано правел проучване за една жена, измамена от лекар, който работел за фармацевтична компания. Лекарят я използвал, без нейно позволение, като тестов субект за ново психофарматропно лекарство. Случаят му бил представен от Фернандо Закариа, бивш полицейски детектив, някогашен агент под прикритие в наркотрафикантските кръгове, а сега президент на частна охранителна фирма във Флоренция. Поборник срещу неправдата, Закариа беше събирал доказателства про боно, които помогнали на жената да осъди лекаря за увреждането й посредством незаконните си експерименти и сега искаше Специ да напише материал за това.
Една вечер, докато Специ бил в дома на жената, заедно с майка й и Закариа, той случайно споменал за работата си върху случая на Чудовището от Флоренция и им показал снимката на Антонио Винчи, която случайно носел със себе си. Майката, която наливала кафе, погледнала към снимката и внезапно възкликнала:
— Я, Луиджи познава този мъж! Аз също го познавах, всичките ги познавах като млада. Помня как ме водеха на фестивалите им в провинцията.
Луиджи, когото споменала, бил бившият й съпруг Луиджи Руоко.
— Трябва да се срещна със съпруга ви — казал Специ.
На следващата вечер седели около същата маса: Закариа, Специ, жената и Луиджи Руоко. Руоко бил типичен пример за дребен гангстер, мълчалив, с бичи врат, едро ръбато лице и къдрава кафява коса. Облечен бил с анцуг. Погледът му обаче бил предпазлив, но открит, което допаднало на Специ. Руоко погледнал снимката и потвърдил, че познава Антонио, както и останалите сардинци много добре.
Специ му описал набързо случая на Чудовището от Флоренция, както и убеждението си, че Антонио може би е Чудовището. Руоко го слушал с интерес. След няколко минути Специ стигнал до същността на въпроса: дали Руоко знаел някоя тайна къща, която може да е била използвана от Антонио през периода, в който са били извършвани убийствата? Специ често ми беше казвал, че Чудовището сигурно е използвало някоя изоставена къща в провинцията, най-вероятно срутена, където се е оттегляло преди и след убийството, където е криело пистолета, ножа и другите предмети. По онова време област Тоскана била пълна с подобни изоставени къщи.
— Чувал съм да се говори за нея — каза Руоко. — Но не знам къде е. Но познавам човек, който знае. ̀Гнацио.
— Игнацио, разбира се! — възкликна Закариа. — Той познава цялата група сардинци!
Няколко дни по-късно Руоко се обадил на Специ. Разговарял бил с Игнацио и имал информация за убежището на Антонио. Специ и Руоко се срещнали пред един супермаркет извън Флоренция. Седнали в кафенето, където Марио си поръчал кафе, а Руоко пил кампари с капка „Мартини&Роси“. Онова, което Руоко имал да каже, било наелектризиращо. Игнацио не само знаел къде е убежището, но дори бил там месец по-рано заедно с Антонио. Видял стар скрин със стъклени врати, в който имало шест метални кутии, подредени в редица. Погледът му се плъзнал към чекмеджето, което не било напълно затворено, и зърнал два, може би три пистолета, единият от които може да е бил берета двайсет и втори калибър. Игнацио попитал сардинеца какво има в металните кутии и мъжът отговорил рязко: „Това са мои неща“, като се ударил силно в гърдите.
Шест метални кутии. Шест убити жени.
Специ едва сдържаше вълнението си.
— Точно тази подробност ме убеди — каза той, докато обядвахме. — Шест. Откъде би могъл да знае Руоко? Всички говореха за седем или осем двойни убийства. Но Руоко каза шест кутии. Шест: убитите от Чудовището жени, като се пропусне убийството от 1968 година, което не е извършил, и случая, в който по грешка уби двамата гейове.
— Но той не е осакатил всички жертви.
— Да, но експертите-психолози казаха, че от всяка жена е взел по нещо за спомен. На всяко местопрестъпление чантичката на момичето е намирана отворена на земята.
Аз го слушах като омагьосан. Ако беретата на Чудовището, най-търсеното оръжие в историята на Италия, се намираше в онзи скрин, заедно с предметите, отнети от жертвите, то това щеше да е новината на века.