Ездачът проточи врат към отряда. Всъщност се надвеси през врата на коня, изливайки дъжда от шлема си.
— Това ли е всичко, сержант?
— Дасър.
— Повечето изглеждат доста млади — забеляза лейтенантът, който нямаше вид на много възрастен.
— Дасър.
— А онзи не е ли трол?
— Дасър. Чудесно забелязахте, сър.
— А онзи с шевовете по цялата глава?
— Това е Игор, сър. Един вид особен клан, сър, живеят горе в планините.
— Бойци ли са?
— Могат да разчленят човек много бързо, сър, доколкото разбирам — отвърна Джакръм, без да трепне.
Младият лейтенант въздъхна:
— Е, вярвам, че всичките си ги бива. Добре, тогава, ъ-ъ… мъжаги, имам…
— Наострете уши и слушайте какво ви говори лейтенантът! — изрева Страпи.
Лейтенантът потръпна.
— … благодаря ви, ефрейтор — съвзе се той. — Мъжаги, имам добра новина — подхвана наново, но тонът му не беше на щастлив вестител. — Сигурно сте очаквали да прекарате седмица-две в учебния лагер в Кроц, нали? Е, с радост мога да ви съобщя, че… войната напредва така… така… така добре, че ще отидете направо на фронта.
Поли долови няколко ахвания и кикота на Страпи.
— Всички ще отидете на линиите — каза лейтенантът. — Вие също, ефрейтор. Моментът да действате най-накрая дойде!
Кикотът секна.
— Извинете, сър? — позеленя Страпи. — На фронта? Но нали знаете, че съм… ами, нали знаете за специалните задължения…
— Заповедите ми гласяха всички физически годни мъже, ефрейтор! Предполагам, че млад човек като вас няма търпение да се хвърли в боя след всичките тези години, нали?
Страпи замълча.
— При все това — продължи лейтенантът, тършувайки под прогизналото си наметало — нося пратка за вас, сержант Джакръм. Дългоочаквана без съмнение.
Джакръм предпазливо пое пакета.
— Благодаря, сър, ще го погледна после…
— Напротив, сержант Джакръм! — прекъсна го Блауз. — Последните ви новобранци трябва да видят това, тъй като сте както боец, така и „баща на бойци“! Така че редно е да видят как един боец получава наградата си: почетно освобождаване от военна служба, сержант! — Блауз сякаш поднесе думите със сметана и черешка.
Освен дъжда сега единственият шум идваше от Джакръм, който бавно разкъсваше пакета с дебелия си пръст.
— О! — рече той, като че ли потресен. — Добре. Портрет на херцогинята. Този ми е осемнайсетият. О, и о-о, лист хартия, на който пише, че това е медал, значи май вече и тенекето ни е свършило. О, и уволнението ми с печат на собствения подпис на херцогинята! — Той обърна пакета наопаки и го разтръска. — Ама нито монетка от заплатата ми за последните три месеца.
— Три пъти мощно ура за сержант Джакръм! — насили се лейтенантът към дъжда и вятъра. — Хип-хип…
— Но нали ни трябва всеки мъж, сър! — обърна се Джакръм.
— Съдейки по бележките по тази пратка, сержант, май ви е следвала от години. Знаете военните. Това, опасявам се, е официално освобождаване от длъжност. Не мога да го анулирам. Съжалявам.
— Но… — започна Джакръм.
— Носи подписа на херцогинята, сержант. Ще го оспорвате ли? Казах, че съжалявам. Пък и какво бихте правили? Няма да набираме повече войници.
— Какво? Но нали все ни трябват хора, сър! — запротестира Джакръм. — А аз отново съм в ред, добре съм, издръжлив съм като кон…
— Вие бяхте единственият, който се върна с нови попълнения, сержант. Това е положението.
Сержантът се поколеба за момент и после изкозирува.
— Дасър! Тъй вярно, сър! Ще се погрижа да се настанят новаците, сър! Чест бе да служа, сър!
— Може ли да попитам нещо? — обади се Маладикт.
— На офицер не се говори свойски, редник — сопна се Джакръм.
— Не, нека каже, сержант. Все пак положението е… необичайно. Да, друже?
— Правилно ли чух, че ще влезем в бой без обучение, сър?
— О, ами, повечето от вас почти сигурно ще бъдат копиеносци, ха-ха — нервно се засмя лейтенантът. — Това не иска много учене, а? Трябва само да знаете кой край е предният, ха-ха. — Той придоби убийствено измъчен вид.
— Копиеносци? — повтори Маладикт с изненада.
— Чу лейтенанта, редник! — сряза го сержантът.
— Да, сър. Благодаря, сър. — Маладикт пристъпи обратно в строя.
— Има ли други въпроси? — Блауз огледа редицата. — Чудесно тогава. Тръгваме с последната лодка в полунощ. Продължавайте, сержант… засега. Какво беше още… а, да. Ще ми трябва свръзка.
— Който иска да бъде свръзка на лейтенанта, крачка напред! Не ти, редник Маладикт! — озъби се сержантът.3
Никой не помръдна.
— Е, хайде сега — сконфузи се лейтенантът.