— Би ли могъл ти да ме обръснеш, Пъркс? — спря я лейтенантът.
За щастие Поли бе с гръб към него и той не видя изражението й.
— Опасявам се, че проклетата ми ръка е доста подута — продължи Блауз. — При други обстоятелства нямаше да те моля, но…
— Да, разбира се, сър — отвърна Поли, защото нямаше избор. Добре, сега да видим… беше се усъвършенствала доста в плъзгането на тъп бръснач по голобрадо лице, така. О, и беше одрала няколко умрели прасета в кухнята на „Херцогинята“, но само защото никой не обича космат бекон. Това всъщност не се броеше, нали? В нея се надигна паника, която ескалира бързо при вида на приближаващия се Джакръм. Щеше да пререже гърлото на офицер в присъствието на сержант.
Е, когато се колебаеш, суети се! Военно правило. Суети се и се надявай, че ще има изненадваща атака.
— Дали не сте малко строг с мъжете, сержант? — рече Блауз, докато Поли се зае да омотава кърпа около врата му.
— Не, сър. Държа ги натясно, в това е истината. Иначе ще се разпуснат — убедено каза Джакръм.
— Да, но те току-що видяха два лошо осакатени трупа! — Блауз потръпна.
— Добре е да трупат опит, сър. Още много имат да видят.
Поли се обърна към бръснарските принадлежности, които беше наредила на друга кърпа. Да видим… убийствения бръснач, о, боже, сивия брус за грубо наточване, червения брус за фино наточване, сапуна, четката, купата… е, поне знаеше как се прави пяна…
— Дезертьори, сержант. Лоша работа — продължи лейтенантът.
— Навсякъде ги има, сър. Затова заплатата все закъснява. Като тръгне да бяга от тримесечната си заработка, човек се замисля.
— Господин дьо Слов, вестникарят, каза, че имало много дезертьорства, сержант. Доста е странно, че толкова много мъже дезертират от печелившата страна.
Поли ожесточено въртеше четката. За пръв път, откакто Маладикт се бе присъединил към отряда, Джакръм изглеждаше притеснен.
— Но на чия страна е той, сър? — промърмори накрая.
— Сержант, убеден съм, че не сте глупав — рече Блауз, а зад него пяната преливаше от ръба на купата и падаше по пода. — Имаме куп случаи на отчаяни дезертьори. Границите ни изглежда са достатъчно неохранявани, за да дадат възможност на вражеска кавалерия да действа на седемдесет километра във вътрешността на „нашата мила родина“. И висшето командване явно е толкова отчаяно, да, отчаяно, сержант, че му се налага да изпраща на фронта дори половин дузина необучени и, честно казано, твърде млади мъже.
Пяната вече не се удържаше. Поли се поколеба.
— Моля най-напред гореща кърпа, Пъркс — каза Блауз.
— Дасър. Извинете, сър. Забравих, сър. — Паниката се надигна. Поли смътно си спомняше, че е минавала покрай бръснарницата в Мюнц. Гореща кърпа на лицето. Точно така. Тя грабна малка кърпа, накисна я във вряла вода, изцеди я и я сложи върху лицето на лейтенанта. Той всъщност не изпищя съвсем.
— Ааааагх нещо друго ме тревожи, сержант.
— Дасър?
— Кавалеристите трябва да са задържали ефрейтор Страпи. Иначе не виждам как са разбрали за хората ни.
— Разумно размишление, сър — кимна сержантът, следейки как Поли слага пяна през устата и носа.
— Надявам се, че не са пфф измъчвали горкия човечец.
Джакръм премълча мнението си по този въпрос, но гримасата му беше достатъчно изразителна. На Поли й се щеше да не я поглежда непрекъснато.
— Но защо един дезертьор пфф ще тръгне направо към пфф фронта? — запита Блауз.
— Има защо, сър, особено за стара фуражка. При това политикан.
— Наистина ли?
— Имайте ми вяра за това, сър — потвърди Джакръм. Зад Блауз Поли търкаше бръснача нагоре-надолу по червения брус. Вече беше гладък като лед.
— Но момчетата ни, сержант, не са „стари фуражки“. За да станат от новобранци „бойци“, трябват пфф поне две седмици.
— Материалът е обещаващ, сър. И няколко дни ще свършат работа, сър — каза Джакръм. — Пъркс?
Поли едва не си отряза палеца.
— Да, серж — треперливо се отзова тя.
— Мислиш ли, че би могъл да убиеш някого днес?
Поли хвърли поглед към бръснача. Острието блестеше.
— Съжалявам да го кажа, но мисля, че бих могъл, сър!
— Ето на, видяхте ли! — Джакръм пусна крива усмивка. — В тия момци има хляб, сър. Бързо схващат. — Той мина зад Блауз, безмълвно взе бръснача от благодарната ръка на Поли и каза: — Има едно-две неща, които трябва да обсъдим, сър, насаме. Мисля, че нашият Пъркс трябва да си почине малко.
— Разбира се, сержант. Pas devant les soldats jeuttes,5 a?