— И тия също, сър. Свободен си, Пъркс.
Поли си тръгна, а десницата й още трепереше. Зад себе си чу как Блауз въздъхва:
— Времената са трудни, сержант. Командването никога не е било толкова тежко. Великият генерал Тактикус казва, че в опасни времена командирът трябва да е като орел и да вижда целостта, а същевременно да е като ястреб и да вижда всеки детайл.
— Да, сър — отвърна Джакръм, плъзгайки бръснача по бузата му. — А ако е като кукувица, сър, може да виси по цял ден и да нагъва тлъсти мръвки.
— Ъ-ъ… добре казано, сержант.
Въглищарят и жена му бяха погребани под съпровода на — съвсем неизненадващо за Поли — кратка молитва от Уозър. Тя умоляваше Херцогинята да се застъпи пред бог Нуган да даде вечен мир и подобни неща на починалите. Поли я бе чувала многократно и преди; все се чудеше как работи системата.
Откакто птичката изгоря, не бе продумвала молитва, дори и при смъртта на майка си. Бог, който гореше нарисувани птички, не би спасил една майка. Такъв бог не си струваше молитвите.
Но Уозър се молеше заради всички. Молеше се като дете, с извити нагоре очи и сключени до бяло ръце. Тъничкият й гласец потрепваше с такава вяра, че на Поли й стана неудобно, а после се засрами и най-накрая, след звънливото „амин“, установи с почуда, че светът не е по-различен отпреди. За минута-две беше станал по-добър…
В колибата имаше котка. Криеше се пол грубо скованото легло и хъскаше срещу всеки, който се приближеше.
Като си тръгнаха, Шафти се обади:
— Взели са всичката храна, но в една градинка надолу по хълма има моркови и пащърнак.
— Т-това ще е к-кражба от покойниците — притесни се Уозър.
— Е, ако възразяват, могат да си задържат зарзавата, нали така? — каза Шафти. — Вече са под земята!
По някаква причина ги напуши смях. В момента биха се хилили на всичко.
Сега край огъня седяха само Джейд, Лофти, Шафти и Поли. Всички останали бяха на пост. Лофти подклаждаше жаравата, на която къкреше малко гърне. „Край огън винаги се оживява“ — забеляза Поли.
— Правя конски бъркоч за рупърта. — Шафти лесно премина на жаргона, научен едва от двайсет часа. — Той специално помоли за това. Тройник ни даде доста сушено конско, но Тонкър каза, че може да удари няколко фазана, докато е на пост.
— Надявам се от време на време да се оглежда и за врагове — каза Поли.
— Спокойно, ще внимава — обади се Лофти, ръчкайки с пръчка огъня.
— Знаете ли, ако бъдем разкрити, ще ни набият и ще ни пратят обратно — каза Шафти.
— От кого? — Поли реагира толкова рязко, че се учуди от себе си. — Кой? Кой ще се опита тук? На кого му пука тук?
— Ами, ъ-ъ, да носиш мъжки дрехи си е Поругание за Нуган…
— Защо?
— Така — твърдо рече Шафти. — Но…
— … ти също си в мъжки дрехи — посочи Поли.
— Ами нямах друг изход! Освен това ги пробвах и изобщо не ми се сториха толкова поругателни.
— Усети ли как мъжете почват да ти говорят по различен начин? — срамежливо се обади Лофти.
— Говорят? — възкликна Поли. — Те почват и да слушат по различен начин!
— И не те зяпат непрекъснато — додаде Шафти. — Знаете какво имам предвид. Просто си… друг човек. Ако момиче тръгне с меч по улицата, мъжете ще се опитат да му го вземат.
— Нас не ни дават да носим бухалки — обади се Джейд. — Само камънаци. И не требвало да имаме лишеи, щото по-прилично било да не сме обрасли. Требваше да си натривам курешки на тиквата, за да ми порастат тия.
Това беше доста дълга реч за трол.
— Не знаехме — окопити се Поли. — Ъ-ъ… на нас троловете ни изглеждат горе-долу еднакви.
— Аз съм пр’родно чепата. Не виждам що требва да се шлифовам.
— Определено има разлика — каза Шафти. — Май е в чорапите. Те като че ли непрекъснато те дърпат напред. Сякаш целият свят се върти около чорапите ти! — Въздъхна и се загледа в конското месо, което бе сварено почти до бяло. — Готово е — отбеляза. — Най-добре иди му дай на рупърта, Поли… искам да кажа, Озър. Казах на сержанта, че мога да сготвя и нещо по-добро, но той рече, че лейтенантът разправял колко вкусно било снощи…
Малка дива пуйка, два фазана и два заека, овързани накуп, се стовариха пред Шафти.
— Добре, че ви охраняваме, а? — ухили се Тонкър, въртейки прашка на пръста си. — По блюдо на камък. Маладикт остана на пост. Каза, че ще надуши всеки, преди да го видят, пък е и прекалено нервен, за да яде. Какво можеш да спретнеш от това?
— Задушено дивечово на фурна — твърдо рече Шафти. — Имаме зарзават и ми остана половин глава лук.6 Сигурна съм, че мога да пригодя за фурна една от тези…
6
На една жена винаги й остава половин глава лук, независимо с какъв размер са лукът, блюдото или жената.