— Ами-и, чакай сега да помисля — саркастично подхвана Тауъринг. — Разгневен? Не, не бих казал, че е разгневен. Мисля, че думата е „вбесен“. Или „побеснял“? Да, май че „побеснял“ е по-точно. Сега вече сте много търсени, момчета. Браво на вас!
Дори Блауз усети отчаянието на Поли.
— Ъ-ъ… Пъркс — прокашля се той. — Не беше ли… всъщност ти ли беше…
Фразата обожеизритахпринцавзарзаватите се въртеше безспир в главата на Поли като хамстер в безкрайна въртележка, докато изведнъж се натъкна на нещо солидно.
— Дасър — тросна се тя. — Той се натискаше на млада жена, сър. Ако си спомняте?
Смръщеният израз на Блауз се поотпусна и се превърна в усмивка на детско лицемерие.
— А, да, наистина. Той „притискаше униформата си“ доста усилено, нали?
— Нямаше предвид да я изглади, сър! — яростно отвърна Поли.
Тауъринг хвърли поглед към Уозър, мрачно стиснала арбалет, от който Поли със сигурност знаеше, че се ужасява, и към Игорина, която безусловно предпочиташе да държи хирургически нож, отколкото сабя, и изглеждаше притеснена до повръщане. Поли забеляза тънката му усмивчица.
— Ето на, сержант Тауъринг — обърна се лейтенантът към пленника. — Разбира се, всички знаем, че във военно време бива проявявано известно брутално отношение, но не това бихме очаквали от един принц.9 Ако сме преследвани, защото един галантен млад войник е предотвратил дори още по-възмутителния развой на събитията, то нека бъде така.
— Е, сега вече съм впечатлен — рече Тауъринг. — Истинска рицарска постъпка, а? Той е чест за вас, лейтенант. Някакъв шанс за онзи чай?
Хилавият гръден кош на Блауз видимо се разшири от комплимента.
— Да, Пъркс, чаят, ако бъдеш тъй добър.
„И да ви оставя тримата с този, който положително излъчва намерение за бягство?“ — каза си Поли.
— Би ли могъл редник Гуум да отиде и да донесе… — започна тя.
— Думичка насаме, Пъркс? — сопна се Блауз. Той я дръпна встрани, но Поли не сваляше очи от сержант Тауъринг. Може и да беше овързан, но тя нямаше вяра на човек, който се хили така, когато няма накъде да мърда.
— Пъркс, ти си много ценен кадър, но аз наистина няма да допусна заповедите ми да се оспорват непрекъснато. Все пак ти си мойта свръзка. Мисля, че командвам „добър екипаж“, но искам подчинение. Моля?
Това беше като да те спаси златна рибка, но трябваше да му се признае, че има право.
— Ъ-ъ… съжалявам, сър. — Тя отстъпи и вървя заднишком, докъдето можа, за да не изпусне края на трагедията. После се обърна и затича.
Джакръм седеше край огъня с лъка на пленника върху огромните си колене и кълцаше някаква черна наденица с голям сгъваем нож. Дъвчеше.
— Къде са останалите, сър? — запита Поли, тършувайки за канче.
— Пратих ги да обхождат широк параметър, Пъркс. Прекомерната предпазливост няма да е излишна, ако приятелчето си е пуснало другарчетата наоколо.
… което беше съвсем разумно. Само дето означаваше, че отрядът е пръснат надалеч…
— Серж, сещате ли се за онзи капитан там в казармата? Той бил…
— Имам добър слух, Пъркс. Срита го в царския прерогатив, а? Ха! Става още по-интересно, нали?
— Всичко ще се обърка, серж, просто усещам. — Поли измъкна чайника от поставката и разля половината вода, докато наливаше канчето.
— Дъвчеш ли изобщо, Пъркс?
— Моля, серж? — слиса се тя.
Той й подаде парченце лепкаво, черно… нещо.
— Тютюн. За дъвчене — добави Джакръм. — Предпочитам „Черно сърце“ пред „Весел моряк“, щото е наквасен в ром, но другите викат, че…
— Серж, онзи там ще избяга, серж! Просто го знам! Той командва вместо лейтенанта! Много е дружелюбен и прочее, но си личи по очите му, серж!
— Сигурен съм, че лейтенант Блауз знае какво върши, Пъркс — студено рече Джакръм. — Не ми казвай, че овързан човек може да надвие четирима ви, а?
— О, майчице! — простена Поли.
— Майка ти едва ли знае, че захарта е ей там долу, в старото черно тенеке — невъзмутимо кимна той. Поли сипа малко захар в най-лошия чай, правен някога от войник, и изтича обратно до поляната.
Чудно, но мъжът все още седеше там, с все тъй овързани ръце и крака. „Събратята“ й мандраджии го наблюдаваха застрашително. Поли се поотпусна малко.
— … та така, лейтенант — говореше той. — Няма лошо да го наречем квит, а? Той ще ви пипне скоро, щото вече е лично. Но ако дойдете с мен, ще направя каквото мога да ви се размине лесно. Точно сега не е добре да ви спипа тежката кавалерия. Те нямат кой знае какво чувство за хумор…
— Чаят! — обяви Поли.
— О, благодаря ти, Пъркс — сепна се Блауз. — Мисля, че можем поне да освободим ръцете на сержант Тауъринг, нали така?