„Луис като че ли е присъствал на всички важни моменти от историята на съвременната физика и е бил отговорен за повечето от тях. Неговата увлекателна книга засяга толкова много важни въпроси, че ще бъде интересна дори и за неспециалисти: та кой друг е изобретил жизненоважни радарни системи, търсил изолирани магнитни полюси на Южния полюс, снимал НЛО и убийството на Кенеди, наблюдавал първите две ядрени експлозии от въздуха и доказал (най-изненадващо), че в пирамидата на фараона Хефрен не съществуват скрити тунели и помещения?“
И сега се е заел с най-интересното от всички свои научни разкрития и счупва най-твърдия орех в цялата наука — изчезването на динозаврите. Той и синът му Уолтър са уверени, че са разкрили оръжието, с което е извършено Престъплението на Хилядолетията…
След смъртта на Луис, се появиха достатъчно доказателства за поне един голям сблъсък с метеор (или с малък астероид) и бяха набелязани няколко възможни места — като най-често споменаваният е един заровен кратер, широк 180 км в диаметър в Чикскулуб, на полуостров Юкатан в Централна Америка.
Все още има геолози, които продължават упорито да се борят в защита на теорията за земна причина за гибелта на динозаврите (като например вулкани) и можеше да се окаже, че и в двете хипотези се съдържа доза истина. Ала Метеоритната мафия засега печели битката, дори и само защото тяхната версия е някак по-драматична.
Във всеки случай, никой не се съмнява, че в миналото е имало големи метеоритни сблъсъци — в крайна сметка през този век е имало два сблъсъка и едно отърване на косъм (Тунгуския метеорит през 1908; Сикхоут-Алин, през 1947; Орегон, през 1972). Трябва да се реши въпросът, доколко е сериозна опасността и какво, ако изобщо е възможно, може да се направи срещу опасността?
През осемдесетте години на века сред научните среди се водеше една голяма дискусия по този въпрос и преминаването в непосредствена близост до Земята (само на някакви си 650 000 километра) на астероида 1989 FC, доведе до конкретни резултати. Вследствие на това Комисията за наука, космически изследвания и технологии към Камарата на представителите в сената на Белия дом включи следния параграф към Заключителния акт на НАСА от 1990 година:
„Следователно комисията нарежда НАСА да проведе две семинарни изследвания. Първото да определи програма за силно увеличаване на засичането на астероиди, пресичащи орбитата на Земята; това изследване трябва да посочи разходите, програмите, технологиите и оборудването, необходими за точното определяне на орбитите на такива небесни тела. Второто изследване трябва да посочи системите и технологиите за отклоняване на орбитите на такива астероиди или за унищожаването им, ако те представляват опасност за живота на Земята. Комисията предлага да се потърси международно участие при тези изследвания и предлага семинарите да се проведат година след прокарването на тази добавка към акта.“
Това може би ще се окаже исторически документ. Та и кой ли би повярвал допреди няколко години, че Комисия към конгреса на САЩ може да изработи подобен документ?
И както бе предложено, НАСА организира международен семинар по въпросите на Засичането на небесни тела, пресичащи орбитата на Земята, който проведе няколко срещи в работни групи през 1991 година. Резултатите бяха обобщени в един доклад, подготвен от Лабораторията за реактивно задвижване, Пасадина: „Изследване на Спейсгард“ (25 януари, 1992). Първият параграф на последната глава гласи:
„Загрижеността ни по повод на вероятността от сблъсък от космически характер накара Конгреса на САЩ да изиска от НАСА да се проведат семинари за изследване на начините, за постигане на значим напредък при откриването на астероиди, преминаващи в близост до Земята. Този доклад се отнася до създаването на международна изследователска мрежа от телескопи, разположени на Земята, които ще могат да увеличат месечния брой на откриване на такива астероиди от няколко до няколко хиляди. Подобна програма ще намали времето за почти пълно описване на съществуващите големи астероиди, пресичащи орбитата на Земята, от няколко века, на двадесет и пет години. Ние наричаме така предложената изследователска програма Изследване СПЕЙСГАРД (заемайки името от една подобна програма, предложена от писателя на научно-фантастични романи Артър К. Кларк, преди почти двадесет години в неговия роман «Среща с Рама»).“
Романът „Чукът на Бога“ не би могъл да бъде написан без изобилието от информация, съдържаща се в материалите на „Изследването Спейсгард“, но истинското вдъхновение за написването му всъщност дойде от съвсем различен, и напълно неочакван, източник.