Също така трябва да спомена и романа „Потоп от лица“ от Джеймс Блиш и Норман Л. Найт (1967), който описва сблъсъка на един астероид със Земята, която по това време има население от един трилион души и опитите на хората да го отклонят. Имам чувството, че на подобен свят никак няма да му е излишен по някой и друг астероиден сблъсък от време на време.
Марсианските имена на местности, споменати в глава 14, макар и да звучат направо невероятно, са взети от „Атлас на Марс“ на НАСА (1979). И за да спестя на читателите пристъпите на незадоволено любопитство, ето и техния произход: Данк — град в Оман; Диа-Кау — град във Виетнам; Ейл — град в Сомалия; Гагра — град в ОНД (Грузия); Кагул — град в ОНД (Молдавия); Сурт — град в Либия; Тиуи — град в Оман; Уаспам — град в Никарагуа; Йат — град в Нигерия.
Непрекъснато се опитвам да убедя комитета на Международния астрономически съюз да постави имената на Айзък Азимов, Робърт Хайнлайн и Джийн Родънбъри на Марс. За нещастие почти всички по-големи образувания вече са наименовани, така че може би ще насочим вниманието си към Меркурий, който, както сухо отбеляза моят агент в МАС: „Може би няма да бъде колонизиран още известно време“.
Теоретичната основа на доктрината на Преродените (Глава 20) може да се види в: „Ефикасно кодираните съобщения могат да предават информационното съдържание на човешката раса през междузвездните пространства“, Уйлям А. Рьопке, „Акта Астронавтика“, том 26, №3/4, стр. 273–6, март/април 1992 г.
Почти невероятната история, описана накратко в Глава 44, за провалите на Американската флота с новия вид торпедо, чието коригиране отнело повече от две години, може да се намери в „Операциите на подводната флота на САЩ по време на Втората световна война“ от Теодор Роскоу (Американски военноморски институт, 1949 г.) или за по-лесно в „Морски и подводни операции в Коралово море“ от Самюъл Елиът Морисън (Литъл Браун, 1959 г.). Да вземем един цитат от последното произведение: „Възпламенителната игла, която по план трябвало да се задейства в следствие на физически сблъсък, се оказала твърде крехка, за да може да издържи на един добър, пряк 90-градусов удар… И така най-добрите попадения били увенчани с липса на взрив…“
Поднасям извиненията си на Боб Сингх, патрон на фармацевтите, за това, че в пристъп на разсеяност съм използвал неговото име…
Изказвам благодарността си на Рей Бредбъри, за позволението му да ползвам цитат от неговите „Марсиански разкази“ („Нощна среща“) в Глава 24.
Изказвам и специална благодарност на Принц Султан ал-Сауд, астронавт на космическата совалка, за неговото гостоприемство по време на конгреса на Асоциацията за космически изследвания в Риад, през ноември 1989 г., когато за първи път се запознах с ислямската култура.
И на Джентри Лий, за това, че разшири моя технически и психически хоризонт.
Специални благодарности и на Корпорацията СУММА за мангановото кълбо, изкопано през 1972 година от 5 500 метра дълбочина, в началото на операция ДЖЕНИФЪР на ЦРУ. (Вж. „Призракът от високите брегове“, 1990 г.). То прилича толкова много на Кали, че ми стигаше дори само да го подържа в ръце в мигове на творческо безсилие.
Програмите, които се оказаха изключително полезни за написването на тази книга са ВИСТАП-РО и ДИСТАНТ САНС1, (Лаборатория за виртуални изображения, 2341, Ганадор Корт, Сан Луис Обиспо, Калифорния 93401) за АМИГА; и Небе (Софтуеър Биск 912, 12-та улица, Сют А. Голдън, Колорадо 80401), и Танцът на планетите (ARC, Са-йънс Симулейшънс, пк 1955 S, Лавлънд, Колорадо 80539) за MS/DOS. Също така съм много благодарен на Саймън Талък за изчисленията на орбитите, макар че може би често съм пренебрегвал закона за отрицателните степени по чисто литературни съображения.
ПОСЛЕДНИ НОВИНИ
Ръкописът на този роман бе изпратен на моите литературни агенти в САЩ и Великобритания на 2 декември 1992 година. На 8 декември наскоро откритият астероид Тутатис се приближи в най-близката точка на орбитата си до Земята — някакви си три милиона километра. Астрономите от лабораторията за реактивно задвижване използваха възможността да сканират повърхността му с новата радарна система, разположена в станцията на НАСА в пустинята Мохави. Те установиха, че Тутатис е съставен от две силно надупчени от кратери тела, между три и четири километра в диаметър, които се въртят едно около друго, почти докосвайки се. Радарът показва небесно тяло, което силно напомня на Кали след разцепването й.