— Ами… не особено. Само външно. Много му отиваше брадата, беше станал по-зрял и по-мъжествен. А инак… Какъвто си беше романтичен нескопосник, такъв си беше и останал. Нищичко си нямаше, живееше на една заплата, добре че поне жилище бе получил. Мъжете учители в днешно време са дефицитни и градското началство ги закриля.
Романтичен нескопосник… Такава характеристика не се вързваше много с дело за изнасилване. Пък и старши лейтенантът нямаше основания да се съмнява в думите на бившата Туринова съпруга. Изглеждаше, че тя говореше съвсем искрено.
Но странните сривове в паметта на Андрей Георгиевич кой знае защо, никак не се харесваха на Юлов. На тридесет й първи декември с мощен бинокъл в ръце той застана на пост в къщата, от която добре се виждаха входът на жилищната кооперация, в която живееше уволнилият се учител по литература, и прозорецът на стълбищната площадка, където се намираше апартаментът му. За да не стърчи на стъпалата целия ден, старши лейтенант Юлов се запозна с една бабичка, обитаваща подходяща за замисъла му гарсониера. Представи й се по всички правила и беше радостно поканен да влезе и да си седи до прозореца, ако ще и цяла седмица. Бабичката беше много стара, самотна и присъствието на жив човек я ощастливяваше. Щеше да има с кого да си поговори за живота.
Около обед в апартамента на Турин позвъни някаква жена, която пристигна с поочукано жигули. Носеше големи найлонови торби, които по всяка вероятност бяха пълни с хранителни продукти.
„Всичко е нормално — рече си Александър. — Турин почти не излиза и грижовната му приятелка му е донесла храна.“
След два часа жената излезе от апартамента и отпътува. Юлов беше без кола и затова не я последва. Още когато пристигна, той бе записал номера и бе позвънил в ДАИ10 с молба да издирят собственика на жигулито. Собственикът му беше мъж, а приятелката на Турин очевидно бе или негова съпруга, или дъщеря. Винаги можеше да я намери.
Повече нищо интересно около подозрителния бивш учител не се случи. Към осем часа вечерта Саша Юлов се сбогува със своята домакиня и се отправи към дома си. Все пак предстоеше новогодишната нощ, а жена му и без друго непрекъснато му натякваше, че малко стои вкъщи и съвсем не й помага за детето.
Когато до настъпването на Нова година останаха два часа, Ирина усети, че напрежението достига апогея си. Още малко — и можеше да изтърве нервите си и да се разридае. Неотвратимо се приближаваха събития, които и се искаше да избегне, но не можеха да бъдат избегнати.
Още от сутринта бе започнала да приготвя празничната трапеза. Сергей беше поканил гости и й предстоеше да играе ролята на любяща съпруга и къщовница. С това можеше да се справи без никакви проблеми, но виж, поздравленията по телефона я хвърляха в ужас.
— Ами, ако изведнъж позвънят родителите й? — с треперещ глас бе попитала Сергей. — Какво ще правя тогава?
— Аз ще кажа, че си отишла при съседката и ще ти предам поздравите им — успокояваше я Берьозин.
— А, ако се обадят, когато гостите вече ще са пристигнали? Как ще им кажеш пред тях, че ме няма?
— Ирочка, моля те, вземи се в ръце. Ще има много хора, телевизорът ще бъде включен и всички ще са възбудени. Кой ще започне да се вслушва в разговора? Най-важното е да не вдигаш слушалката и да чакаш, докато аз не дойда. Това е всичко.
Ирина изнамираше все нови и нови причини за опасения и знаеше, че Сергей ще започне да нервничи, но нищо не можеше да направи със себе си. След онази нощ, когато опитът й за установяване на близост се бе провалил толкова безславно, постоянно се чувстваше виновна, макар да осъзнаваше, че нямаше никаква вина за случилото се. Та нали не го лъжеше за нищо, той прекрасно знаеше коя е и с какво се е занимавала, когато й предложи да напусне Ринат и да заеме мястото на съпругата му. Нима бе виновна, че се е влюбила в него? Никой не би могъл да предвиди, че ще се получи така. Никой.
Гостите трябваше да пристигнат в единадесет, а в единадесет без четвърт Ирина все още не се бе облякла. Безцелно и безсмислено се щураше от кухнята в дневната и обратно, нещо преместваше, нещо отнасяше или донасяше. Струваше й се, че докато се движи из апартамента в домашни дрехи, не би могло да й се случи нищо лошо, защото опасното време все още не бе дошло. А щом се преоблечеше, веднага щеше да настъпи този опасен период от празника, който ще й сервира толкова неприятни изненади. На Нова година се обаждат по телефона, за да ти я честитят, и стари познати, за които обикновено дори не си и спомняш. Или — което е още по-лошо — идват ти на гости…