Фалшивата мамичка не можеше да се слага в стационара, защото всеки лекар, който би дошъл да я прегледа, веднага щеше да открие, че не е раждала. Затова тихичко й даваха детето на другия ден след операцията, когато приключваше смяната на „своите“.
Старшата сестра — бивша служителка в Дом майка и дете — доставяща на Лошчинин клиенти, изготвяше служебната бележка за раждането на детето и всеки, на когото би му хрумнало да се усъмни, би могъл да се убеди, че жената през значителна част от периода на бременността й е била наблюдавана от женската консултация — и записките, и анализите бяха налице. Най-важното бе тя да се завърне с бебето не там, където вчера са я видели стройна и елегантна, а там, където не са я срещали отдавна или въобще не я познават. Този проблем бездетните майки решаваха сами, но всяка от тях на пристрастния въпрос: защо, като е забременяла, изведнъж си е сменила местожителството и работата си, отишла е в друг град, а после се е завърнала — би могла да отговори, че е била привлечена от славата на прекрасния диагностик и велик хирург Пригарин. Отдавна искала дете, но все не се получавало и изведнъж съдбата я дарила с щастлива бременност. Би ли могла да рискува? Разбира се, че не! И тя решила да отиде там, където бременните се наблюдават и израждат от известни лекари, за да — не дай Боже — да изгуби дългоочаквания младенец. На кого би му достигнал цинизъм да се усъмни в такива думи? Кой би бил толкова безчувствен и коравосърдечен, че да не повярва на такава жена?
Лошчинин и Пригарин постепенно разрешиха своите жилищно-гаражни проблеми, построиха си и хубави, солидни вили. После, в края на седемдесетте, се появи медицинска апаратура, позволяваща да се открива близненето на ранен стадий от бременността, и те свиха сферата на дейността си. Продължиха спокойно да се занимават с израждане на родилки и тайничко припечелваха от аборти.
Както е известно, в Русия всичко, свързано с абортите, винаги е било на държавно ниво от най-ниско качество и по тази причина имаше голямо търсене на недържавното, където медицинската помощ беше с доста висока професионална квалификация и по-надеждна. След като платеше на Лошчинин, жената можеше да разчита на това, че ще пристигне в осем часа сутринта, ще получи хубава упойка, при която няма да почувства нищо, след три часа ще се събуди, а към пет вечерта ще си бъде вкъщи. И никой, включително и съпругът й, няма да разбере нищо.
Двамата едновременно излязоха в пенсия и отново се преселиха в Москва. Парите не бяха никакъв проблем да го направят. И мракът би погълнал безвъзвратно миналото заедно с всичко, което бяха направили, ако не беше синът на Лошчинин, ако ги нямаше дълговете му и злобната му жена. Виктор Фьодорович не можеше да гледа как страда синът му и не можеше да живее, без да вижда внука си. Той разбра, че трябва да изнамери тези проклети пари. Трябваше. За да престане синът му да трепери от всеки шум зад гърба си, опасявайки се, че са дошли да му потърсят сметка. И за да разбере снаха му, че тя и съпругът й няма да се оправят без свекъра й. За да му бъде благодарна за помощта.
Лошчинин започна да обмисля въпроса как би могъл пак да припечели от това, което вече веднъж му бе донесло значителни доходи. Извади записките си и започна да издирва разделените близнаци. Те бяха деветнадесет двойки, но само три се оказаха перспективни от гледна точка на замисъла му.
„В двойката непременно трябва да има един мръсник — разсъждаваше Виктор Фьодорович. — Би било добре и двамата да са такива, но поне единият е задължително. Трябва да е налице възможността да се измъкнат пари от тяхната прилика и, разбира се, близнаците трябва да са еднополови и еднояйчни, инак цялата работа губи смисъла си.“
Първата двойка близнаци се оказаха солидният бизнесмен Евгений Досюков и два пъти осъжданият глупак Валка Остриков. Валка беше готов да изкара пари от каквото и да било и с него нямаше проблеми. А Досюков имаше прелестна любовница, Наташенка, с която той живееше заедно, но не искаше да се ожени за нея. Момичето се оказа алчна и безскрупулна самка. Тя не скри от Лошчинин, че не изпитна никакви топли чувства към Досюков — да не говорим пък за любов — но много й харесваха комфортът и охолството, в които той живееше. По тази причина много й се искаше да вземе активно участие във всичко това на законни основания и да бъде сигурна, че утре няма да бъде откъсната от тази ясла.