А днес, в събота, след като измислиха с какво да се занимават през първата половина на деня и успешно осъществиха замисъла си, те нямаха никаква представа какво да правят с втората му половина. Нямаше за какво да разговарят, Ирина бе свършила всичката домашна работа през седмицата, по телевизията не проговаряха нито дума за изборите, така че нямаше какво да се гледа и да се обсъжда. Мълчанието и безделието ставаха все по-тягостни, а натрупалият двадесетгодишен съпружески стаж Сергей Николаевич много добре знаеше, че такова празно мълчание е най-благодатната почва за скандали.
— Ириша, май че трябва да посетим моите родители — предпазливо поде той. — Кой знае какво ще ни донесе утрешният ден. Ако победим на изборите, ще започне такава суматоха ще имам безкрайно много работа, постоянно ще съм зает и едва ли ще ми се удаде случай в близко бъдеще.
— Да, разбира се, Серьожа — кимна Ирина. — Аз непременно ли трябва да дойда с теб?
— Е не е задължително — успокои я Берьозин. — Всички знаят, че още не си добре със здравето, така че няма да има никакви обиди. Старците сигурно ще се радват да те видят по щом не ти се идва, остани си вкъщи.
— Не че не искам… — смънка тя. — Но се страхувам.
— Разбира се, разбира се. Влизам ти в положението. Нали няма да ми се разсърдиш, че те оставям сама в събота? Ще се постарая да не се бавя много. Някъде към девет часа ще се върна.
Родителите на Берьозин живееха в Подмосковието и гостуването му при тях беше добър начин да си убие времето до вечерта, избягвайки риска да развали атмосферата вкъщи. Той се върна, както бе обещал, към девет и нещо. Докато заключваше колата си, вдигна очи и с ужас видя, че прозорците на апартамента му не светеха. „Какво могло да се случи? Ирина да не е отишла някъде. Къде. Защо? При старите си приятели? Господи, само това ми липсваше! Или си е довела някого и…“
Тръпнейки от лоши предчувствия, Берьозин се втурна в жилището си. Ирина седеше в кухнята и четеше под светлината на настолна лампа. Цялото останало осветление беше изгасено, а плътните цветни щори на кухненските прозорци не пропускаха навън никакъв светлинен лъч. Затова от улицата му се бе сторило, че е съвсем тъмно.
— Господи, Ира — рече задъхан, — помислих си, че те няма вкъщи. Толкова се изплаших.
— Че къде бих могла да се дяна — спокойно се усмихна Ирина. — Събличай се. Да сложа ли чайника? Изпекох ватрушки3 с отвара, много са вкусни.
— Ватрушки? Това е забележително! Това е великолепно! — почти се развика Берьозин. — Ще ям ватрушки, ще ям салата, от която ядохме на обяд, и даже гъбена чорба, ако е останала.
— Ей сега ще ти сервирам всичко.
Ирина затвори книгата, която четеше, и стана.
— Майка ти не те ли нахрани? Защо си толкова гладен? И защо нервничиш толкова? Да не би да се е случило нещо?
Сергей Николаевич се върна в кухнята от антрето, където се събличаше, облакъти се на плота и затвори очи. Лицето му беше необичайно бледо.
— Не можеш да си представиш колко се изплаших, Ира. Помислих си, че си си отишла. Че си отишла при старите си приятели. И тогава всичко щеше да замине по дяволите, защото можеха да ти се случат неприятности, а теб вече всеки те познава по лице. Или — което е още по-лошо — отишла си си завинаги, разсърдила ми си се за нещо и си си отишла. Но това не е главното, Ира, това са дреболии. Главното е, когато те видях, когато разбрах, че не си отишла никъде, че си тук, че си все още при мен. Толкова се зарадвах, че ме хвана страх. Ирочка, скъпа, аз въобще не ограничавам свободата ти, имам предвид, че не съществува крепостното право, и ако в един момент повече не ти се иска да живееш с мен, свободна си да си отидеш. Но аз те моля само за едно, умолявам те, не прави нищо неочаквано, не удряй от засада, не стреляй в гърба. Разбираш ли? Много неща съм заложил на карта, но нямам абсолютно никакво намерение заради това да осакатявам живота ти. И ако не желаеш да живееш с мен, недей го прави, не се измъчвай, но ме предупреди предварително, за да мога да изгладя положението, да взема някакви мерки. Само не си отивай внезапно, без предупреждение, защото ще започна да те издирвам чрез милицията, ще започна да си мисля, че ти се е случило нещо лошо, ще вдигна всички накрак, а в резултат на това ще те намерят пияна и с млад любовник и всички ще изглеждаме като пълни глупаци. Ако ти дотежи да бъдеш с мен, мога да те изпратя например в чужбина й ще казвам, че си отишла да следваш или имаш контракт за работа, или да продължиш лечението си, защото след автомобилната катастрофа си получила усложнения със здравето си. Всичко ще направя така, както на теб ти е удобно, ти няма да живееш с мен, но те моля, Ира, много те моля, не прави нищо внезапно и неочаквано. Трябва да съм твърдо уверен, че няма да ме подведеш при никакви обстоятелства, че мога да ти се доверявам и да разчитам на теб.