Малко по-късно, вече в леглото, с удивление установи, че не изпитва почти нищо. Все очакваше, че ще настъпи онзи сладостен миг, след който удоволствието ще започне да нараства лавинообразно, довеждайки я до възторг и самозабрава. Но бленуваният миг не идваше. Дори нямаше никакво желание да се преструва на възбудена. Вяло отвръщаше на Вадимовите ласки, без да крие скуката и разочарованието си.
Най-сетне той забеляза, че нещо не се получава.
— Какво ти е? — попита я недоволно.
— Нищо, всичко е наред…
— Да не се чувстваш зле?
— Ами… В общи линии — да.
— Защо не ми каза по-рано. Нямаше да дойда. Така само измъчвам и себе си, и теб.
— Не знам, Вадик. Извинявай, не очаквах, че ще стане така. Мислех си, че ще бъде както преди.
— Всичко си е както преди. Правя всичко, което харесваш, а ти лежиш като пън. Слава Богу, за четири години те изучих наизуст.
Вадим се пресегна за цигара, а после се облегна на възглавницата, сумтейки раздразнено.
— Извинявай… — повтори Наталия. — Не знам какво ми е. Толкова се радвах, че ще дойдеш. Наистина исках да дойдеш. Много исках. Винаги ми е толкова хубаво с теб.
— Да не си си намерила някой друг, след като затвориха Женя? И новият ти чукач те е научил на други номера?
Тя се ядоса и се отдръпна рязко.
— Имах прекалено много грижи и проблеми, за да си търся нов любовник. Мъжът ми в ареста, следствие, адвокати, съд, касационни жалби, очакване на присъдата, а аз съм вирнала опашката и скачам от легло на легло, защото не съм си намерила друго занимание. Така ли смяташ?
— Добре де, престани да ми се звериш. Хайде да опитаме пак.
— Не!
Наталия стана и отиде в другата стая. Върна се напълно облечена — по панталон и тънък пуловер. Вадим все още лежеше в леглото и прелистваше списанието върху нощното шкафче.
— Това ли беше всичко? — попита я, вдигайки поглед към нея.
— Всичко. Ставай.
— Бива си те — подсмихна се кисело той. — Намерила си си ново хоби — нажежаваш мъжа до бяло и му биеш дузпата. Кой те научи на това развлечение, сладка моя? Или се опитваш да ми отмъстиш, че не ти дадох пари, когато ми поиска?
— Престани — уморено рече Наталия и се извърна.
Дори видът на голото му едро и мускулесто тяло й беше неприятен.
„Господи, какво ми става? — помисли си. — Защо се държа така с него? Вадим за нищо не ми е виновен.“
Приближи се и нежно го прегърна отзад.
— Извинявай, Вадик, аз наистина не разбирам защо се получи така. Бог ми е свидетел, бях сигурна, че всичко ще бъде както преди. Толкова го исках… Прости ми. Може нервите да си казват думата. Преживях една много тежка година…
Той не й отвърна нищо и продължи да се облича, без да я удостои с поглед. По резките му движения Наталия се досети, че е ядосан не на шега. Искаше й се да заглади някак ситуацията, да го успокои. Та нали не й бе направил нищо лошо, освен дето бе изтърсил онази глупост, но в неговото състояние това бе напълно разбираемо. Когато един мъж скърца със зъби от неудовлетворено желание, може да ти наговори какво ли не. У някои мъже в подобно състояние мозъците им направо се гипсират и изключват напълно.
— Хайде да отидем в кухнята. Имам чудесно свинско. Приготвила съм го, както ти го обичаш.
— Ще мина и без него — изръмжа Вадим, оправяйки с вирната брадичка възела на вратовръзката си.
— Хайде де — продължи да настоява Наталия. — Щом не искаш свинско, имам още много други вкусни неща. Ще поседим, ще си поговорим.
Той закопча сакото си и мълчаливо излезе в антрето. Наталия разбра, че си отива, и съвсем неочаквано изпита облекчение. Облегна се на стената, започна да го наблюдава как обува обувките си, как си слага шала, как си облича якето и с всички сили се стараеше да възпре усмивката си.
— Когато си излекуваш фригидността, позвъни ми — подхвърли Вадим на прага и затръшва вратата зад гърба си.
През втората половина на дългия неделен ден Настя Каменская с часове седя в информационния център, обработвайки по своята програма статистическите данни за престъпността в града. По изключение й разрешаваха да работи с компютъра, за което пък тя трябваше да пише цели раздели в анализните справки, които готвеха сътрудниците на центъра. Числата не съвпадаха и на Настя й се налагаше да се връща към самото начало, за да разбере къде изведнъж изчезваха едни престъпления и откъде се появяваха други. Това не беше нещо ново, базата данни за регистрираните престъпления се формираше въз основа на картоните от първичния отчет, които се попълваха на ръка, а след това пак ръчно данните от тези картони се вкарваха в компютъра, така че вероятността от разни грешки беше доста голяма. Освен това, често се случваше потърпевшият да заяви за престъпление, на него му се оформяше картон, данните от който след известно време попадаха в информационния център на ГУВР5, а после се оказваше, че не е имало никакво престъпление, че откраднатата уж кола е била оставена от нейния собственик като залог на кредитора — разбира се, не без известен натиск от страна на последния — и че разбойническото нападение в действителност не е било нищо повече от принудително изплащане на отдавна просрочен дълг, а побоят и хулиганството — плод на не особено добре развитата фантазия на разгневена съпруга или на съсед интригант. Миналия месец тези факти са били класифицирани като зарегистрирани престъпления, след което през следващия месец ги изключват от данните на предишния и поради това сумата за всеки отделен месец никога не съвпадаше с показателите на крайната равносметка. Но Настя мъжествено слаломираше през всевъзможните разминавания, защото не можеше да се примири, когато числата в статистиката не се стиковаха дори и само с една единица.