— Не знам, Светлана Игоревна — въздъхна следователят. — Но искам да го разбера. За съжаление, да се изясни точно, сега вече не е възможно.
— Поговорете още един път с онази жена, с Людмила. Може би тя си го е измислила всичко това. Може би е плод на болното й въображение?
— Невъзможно е.
— Защо?
— Тя умря.
— Как… така умря? — отрони Светлана с побелели устни. — От какво е умряла?
— Отровила се е. Самоубийство. Написала чистосърдечно признание и изпила отровата. Ето какви тъжни работи ни се случват, Светлана Игоревна.
— Според вас, какво излиза? Леонид е решил да си отиде от живота, но не му е достигнало мъжество и е помолил да бъде застрелян? Не, не го вярвам.
— Но нямаме на какво друго да вярваме. Исиченко най-детайлно е описала станалото. Такова описание би могъл да направи само човек, който лично е извършил престъплението. Тя е казала с какви дрехи е била в момента на убийството и по тях са открити частици от барут. Това означава, че човекът, облечен в тези дрехи, е стрелял с огнестрелно оръжие. Описала е колите, които са спирали пред жилищната сграда, в която живеете, докато е чакала Леонид. Дори е обрисувала и кутията, в която съпругът ви й е оставил пистолета. Между другото, знаете ли откъде той се е сдобил с пистолет?
— Не знам — поклати вяло глава Светлана. — Но въпреки всичко, не вярвам.
— Може и да сте права — съгласи се Олшански. — Може би мъжът ви не е молил Людмила да го убива, а го е убила сама, по собствена инициатива. Може би молбата му се е родила в болното й въображение. Несъмнено, не е била психически здрава, но така или иначе именно тя е убила Леонид Параскевич. Налага ни се да признаем този факт.
— Господи, колко е чудовищно — прошепна Светлана. — Колко е страшно…
Единадесета глава
През цялата седмица след изборите Сергей Николаевич Берьозин прекарваше много малко време вкъщи, излизаше рано сутринта и се връщаше вечерта, обикновено сам. На Ирина обясняваше, че след месец старата Дума ще издаде пълномощията си и новоизбраните депутати ще пристъпят към подялбата на места, кресла и длъжности. За това трябвало да се подготвят предварително, да се обединят в блокове, да се обработят кандидатурите, да се обмисли стратегията на парламентарната борба при избирането на председател на Думата и на председатели на отделните комитети.
В същото това време, като депутат, Берьозин вече не можеше да се занимава с бизнес, трябваше да прекрати участието си в комерсиални предприятия, да получи своя дял и да излезе от финансовата игра. С една дума, работата беше много и Сергей Николаевич бе затънал до уши в нея. Освен това, той не забравяше да се грижи за популярността си и почти всеки ден посрещаше гости — ту съпартийци, ту представители на пресата, ту стари приятели и познати. Разбира се, Берьозин винаги звънеше на Ирина и я предупреждаваше, когато ще си дойде с компания, но така или иначе, тя се намираше в непрекъснато напрежение, защото разбираше, че дори и да я предупредеше един час преди пристигането си, не би успяла да му осигури такова посрещане, каквото той иска, ако не се е подготвила предварително. Един час би й стигнал само да подреди красиво масата и да стопли блюдата.
— Ира — възбудено й говореше Сергей, — твоите кулинарни способности ме наведоха на мисълта за руски стил. Това е блестяща идея. Аз нямам намерение да се правя на русофил и великодържавен шовинист, но политикът, който не толкова се ориентира към Запада, колкото черпи сили в нещо изконно руско, трябва да предизвика симпатия. Ако бях дебел и оплешивяващ, бих приличал на търговец, който се е забъркал в русофилството само затова, защото тлъстите бузи му закриват обзора и не му позволяват да си разтвори очите. Но моята външност е напълно европейска, возя се на скъпи и красиви коли, нося хубави дрехи, имам млада и стройна жена и леко русофилизираният стил ще придаде неповторимост и чар на имиджа ми. Как смяташ, а?
Ирина не смяташе нищо кой знае какво, защото не разбираше от политика и тя никак не я влечеше. Но същевременно не забравяше, че бе сключила договор със Сергей. Взаимно изгоден договор, съгласно който той получава прилична съпруга, а тя се откъсва от веригата на Ринат — професионален сутеньор, експлоатиращ своите момичета като робини на памучни плантации. Берьозин бе изпълнил своята част от договора — с помощта на Виктор Фьодорович бе направил така, че Ринат вече не беше страшен за Ирина. Така че и тя трябваше да изпълни задълженията си — да играе ролята на такава съпруга, каквато искаше да има Сергей Берьозин. Затова всеки ден вкъщи имаше борш с пампушки, пирожки и кулебяци8, печено прасенце, пача. Разбира се, всичко това не отменяше европейските мезета и напитки. Домакинската работа доставяше удоволствие на Ирина, тя препрочиташе кулинарните книги, изнамираше нови готварски рецепти, смело експериментираше и всеки път с плаха почуда се убеждаваше, че отново всичко се е получило превъзходно, и въпреки че в описанието на технологията имаше места, които не й бяха ясни, чисто интуитивно бе намерила правилното решение. Харесваше й мирисът, излъчващ се от материята под горещата ютия, когато гладеше спалното бельо или пижамите на Берьозин. Харесваше й да разтребва жилището, да подрежда, да мие пода, да почиства с прахосмукачката меката мебел.