Шест седмици преди да стане първата жена, оглавила британските тайни служби, Амилия Левин изчезва. Безследно.
МИ6 не помни по-голяма криза от десетилетия. Няма искания за откуп, няма сведения от партньорски служби, няма сигнали, че бъдещата шефка на разузнаването е преминала на противниковата страна.
Ако новината се разчуе, последствията ще са катастрофални. Но за несправедливо отстранения след операция в Кабул агент Томас Кел невероятната ситуация предлага възможност за реабилитация. Бившите му работодатели се обръщат към него с настояване да я издири. Незабавно. Защото я познава най-добре.
Търсенията му го отвеждат във Франция и Северна Африка, където Томас открива дълбоко скрита в миналото на Амилия тайна. Тя би могла да застраши националната сигурност на Англия. Както и живота на Томас Кел.
Първокласен шпионски трилър. Чарлс Къминг върви уверено по стъпките на Джон льо Каре. И става все по-добър.
Робърт Харис
ЧАРЛС КЪМИНГ
ЧУЖДА ТЕРИТОРИЯ
РОМАН
Превел от английски
БОЯН ДАМЯНОВ
ОБСИДИАН
СОФИЯ
CHARLES CUMMING
A FOREIGN COUNTRY
Copyright © 2012 by Charles Cumming
All rights reserved.
Превод ©БоянДамянов
Худ. оформление ©Десислав Аспарухов
ОБСИДИАН
София 2012
ISBN-978-954-769-302-9
*
На Каролин Хандбъри
*
- Има само едно нещо, което според мен трябва да знаете, преди да се заемете с тази задача. Ако се справите добре, няма да получите благодарност, а ако се забъркате в някоя каша, няма да получите помощ. Това устройва ли ви?
- Напълно.
- Е, тогава ви желая приятен ден.
Уилям Съмърсет Моъм, „Ашендън“
Миналото е чужда територия. Там нещата се вършат различно.
Л.П. Хартли, „Посредникът“
ТУНИС, 1978 г.
1.
Жан-Марк Домал се събуди от вика на мюезина, призоваващ богомолците на молитва, и от плача на собствените си деца. Беше малко след седем в душната тунизийска утрин. За момент, докато очите му се нагаждаха към слънчевата светлина, Домал забрави за сполетялата го житейска катастрофа, но твърде скоро споменът за нея отново го стисна за гърлото. Той едва не извика от отчаяние, вперил поглед в напукания белосан таван - женен мъж на четирийсет и две, оставен на милостта на разбитото си сърце.
Амилия Уелдън си бе тръгнала преди шест дни. Без предупреждение, без причина, без дори да остави бележка. До един момент бе гледала децата му във вилата - готвила им бе обяд и вечеря, чела им бе книжки, за да заспят - и в следващия миг, просто така, бе изчезнала. В неделя призори Селин, съпругата на Жан-Марк, бе заварила стаята на гувернантката празна, всичките й лични вещи изнесени, куфарите й свалени от гардероба, снимките и плакатите й отлепени от стените. Семейният сейф в килера беше заключен, но паспортът и огърлицата на Амилия, оставени на съхранение, липсваха. На пристанището нямаха данни за двайсетгодишна англичанка, отговаряща на описанието й, която да се е качила на ферибота за Европа; името й не фигурираше и в списъците на пътниците от излетелите в този ден самолети. В нито един от хотелите и туристическите спални в града нямаше запазена стая на нейно име, никой от студентите и останалите млади чужденци, с които се бе сприятелила в Тунис, не знаеше нищо за местонахождението й. Представяйки се за загрижен работодател, Жан-Марк направи запитване в британското посолство, изпрати телекс до агенцията за гувернантки в Париж, чрез която я бе наел, и позвъни по телефона на брат й в Оксфорд. Сякаш никой не беше в състояние да разплете загадката на нейното изчезване. Единствената утеха на Жан-Марк бе, че засега не бяха открили трупа й в някоя сляпа уличка в Тунис или Картаген, нито я бяха приели в болница със загадъчна болест, която би могла да ги раздели завинаги. Иначе беше напълно съсипан. Жената, която го бе подложила на сладкото изтезание на всепоглъщащата любов, бе изчезнала от живота му като полъх на вятъра в безлунна нощ.
Детският плач продължаваше. Жан-Марк отметна белия чаршаф - единствената му завивка - и седна, като разтриваше с длан кръста си. От няколко дни го болеше. От съседната стая се чуваше гласът на Селин: „За последен път ти казвам, Тибо, никакви филмчета, докато не си изядеш закуската!“ Със сетни сили Жан-Марк се сдържа да не скочи от леглото, за да вземе на два скока разстоянието до кухнята и да напердаши сина си през тънкото дънце на пижамата с щампован Астерикс. Вместо това отпи глътка вода от полупразната чаша на нощното си шкафче, дръпна завесите, излезе на балкона на горния етаж и се загледа над покривите на Ла Марса. На хоризонта от запад на изток бавно се движеше танкер, до Суецкия канал го чакаха още два дни път. Дали Амилия не бе избягала с частна яхта? Той се сети, че Гутман - богатият американски евреин, онзи с многото влиятелни приятели, за когото се говореше, че бил свързан с Мосад - имаше яхта, която държеше на котва в Хамамет. Жан-Марк бе забелязал Гутман да се заглежда в Амилия - този човек можеше да си позволи всичко в този живот, а искаше да го лиши и от малкото, което той имаше. Нима му я бе отнел? Домал нямаше никакви основания да ревнува, освен ирационалния страх на рогоносеца от унижение. С притъпени от недоспиване сетива, той приседна на пластмасовия стол на балкона; от съседния двор до ноздрите му долетя аромат на прясно изпечен хляб. На два метра от себе си, върху перваза на прозореца, забеляза полупълен пакет цигари и с решително движение запали една, като се закашля с първото вдишване на дима.