Между отделните обаждания Раджиш преглеждаше купчина писма и ги подписваше набързо. За разлика от небрежното си каубойско облекло от онази нощ, когато я беше повикал спешно, сега той бе с дизайнерски западен костюм, бяла риза и вратовръзка „Гучи“.
— Тя върна ли се? — попита той, когато Кашмира затвори вратата на кабинета и се приближи до бюрото му.
По време на обедната почивка тя му беше разказала накратко за упоритостта на Дженифър, но накрая завърши, че според нея момичето ще размисли, след като се наспи. Освен това му беше предала и краткия им разговор за аутопсията. Той раздразнено изкоментира, че аутопсия няма да бъде извършена при никакви обстоятелства. Добави, че последното, от което се нуждае, е някакъв патолог да открие нещо, което е трябвало да се знае, преди да се извърши операцията. Освен това Кашмира му каза, че Дженифър е споменала името на Бенфати и Раджиш я попита откъде е научила за смъртта му. Кашмира призна, че няма никаква представа. В най-общи линии можеше да се каже, че Раджиш не е почитател на Дженифър Ернандес.
— И сега? — рязко попита той. След втората смърт за два дни изобщо не беше в настроение. Предишната нощ отново му се беше обадил влиятелният Рамеш Сривастава и го беше уведомил, че CNN са съобщили за втора смърт в болницата на Раджиш, преди самият той да бъде уведомен. Въпреки че високопоставеният чиновник не го беше заплашил директно, намекът беше болезнено ясен.
— Боя се, че нещата се влошават. Сега въпросната госпожица Ернандес казва, че иска да изчака до петък. Изглежда, че мъртвата е работела за някой, който по-късно е станал съдебен патолог. И този съдебен патолог пристига утре през нощта.
Раджиш се плесна по челото и силно разтърка слепоочията си.
— Не може да бъде — простена той.
— Става дори още по-лошо. Жената ще дойде със съпруга си, който също е патолог.
Обзет от лека паника, Раджиш свали ръката си и се втренчи в Кашмира.
— Ще си имаме работа с двама американски специалисти?
— Така изглежда.
— Беше ли пределно ясна, когато обясни на госпожица Ернандес, че аутопсия няма да има?
— Бях, и сутринта, и днес следобед. По мое мнение няма връзка между причината, поради която тази жена идва тук, и работата й като съдебен лекар. Не трябва да си вадим прибързани изводи.
Раджиш се облегна назад и погледна към тавана.
— С какво съм заслужил тези проблеми? Единственото, което се опитвам да направя, е да огранича достъпа на медиите и да се разминем само с онова по CNN.
— Що се отнася до това, нещата все още са спокойни. Нито вчера, нито днес са се появявали някакви представители на медиите.
— Да благодарим на бог за малките чудеса, но това може да се промени всеки момент, особено след втория смъртен случай.
— В който госпожица Ернандес също се намесва.
Раджиш се обърна рязко към Кашмира и столът му изскърца.
— Как пък е успяла да стигне дотам?
— По някакъв начин се е добрала до вдовицата. Лусинда Бенфати ми се обади преди известно време, за да подчертае изрично, че също не иска тялото на съпруга й да бъде пипано до петък, когато пристигнат синовете й. Вие сигурно си спомняте, че тя настоя за това още снощи, но и двамата решихме, че шансовете да промени мнението си са големи, особено след като разговарям днес с нея. Изобщо не стана така. Всъщност тя дори спомена, че когато приятелите патолози на Дженифър дойдат, щяла да ги помоли да погледнат и нейния съпруг. Ако медиите надушат за това, веднага ще се нахвърлят върху тях.
Раджиш удари с длан по бюрото. Няколко от подписаните писма се разлетяха във въздуха.
— Упоритостта на тази жена се разпространява като чума сред останалите. Боя се, че тази ситуация скоро ще излезе от контрол. Повечето хора, загубили близък, са прекалено изтощени в емоционално отношение, за да създават неприятности. Какво му има на това момиче?
— Много е упорита, както вече споменах — съгласи се Кашмира.
— Вярваща ли е?
— Нямам представа. Не е казвала нищо, което да ме накара да си мисля така. Защо питате?
— Просто си мислех, че ако е вярваща, можем да я изкушим с тялото на баба й.
— По какъв начин?
— Ще й предложим да го кремираме на прочутите гхатове7 за кремиране във Варанаси и да разпръснем праха й в Ганг.
— Но тази привилегия е запазена само за индуси!
Раджиш махна с ръка, сякаш прогонваше досадна муха.