Рамеш разказа на Шашанк историята почти по същия начин, както я беше представил на инспектор Нареш Прасад, без оптимистичните икономически предвиждания на правителството за медицинския туризъм, тъй като Шашанк отдавна беше наясно с тях. Шашанк явно оцени важността на ситуацията и нуждата от бързото й разрешаване — по време на разказа на Рамеш той задаваше точни и директни въпроси.
Когато Рамеш завърши разказа си и млъкна, Шашанк също остана смълчан. Рамеш го остави да смели информацията, особено онази част за намаляването на ефекта от рекламната кампания.
— Мисля, че трябваше да ми го кажеш малко по-рано — изръмжа Шашанк. Гласът му сякаш беше на съвсем различен човек. Звучеше ниско и злобно.
— Смятам, че всичко ще се оправи, след като младата дама реши какво да прави с трупа на баба си и си тръгне за дома. Сигурен съм, че разполагаш с човек, който ще може да я убеди в това.
— Къде е отседнала?
— В „Амал палас“.
Внезапно Рамеш усети, че на другия край на линията вече няма никой.
Глава 17
17 октомври 2007 г.
Сряда, 15:45 часа
Ню Делхи, Индия
Вийна погледна часовника си. Отчетът никога не беше продължавал толкова дълго. Тя трябваше да си тръгне в три и половина, а вече беше четири и петнайсет.
— Това беше всичко за днес — каза сестра Кумар на главната сестра от вечерната смяна. — Някакви въпроси?
— Не мисля — отвърна сестрата. — Благодаря.
Всички се изправиха. Вийна се отправи директно към асансьора, докато останалите се струпаха на групички и започнаха да разговарят. Самира я видя и побърза да я настигне.
— Къде отиваш? — попита я тя.
Вийна не отговори. Очите й се стрелкаха от единия към другия асансьор в очакване кой ще дойде пръв.
— Вийна! — Гласът на Самира преливаше от емоции. — Още ли не ми говориш? Мисля, че това продължава твърде дълго.
Вийна не й обърна никакво внимание и пристъпи към вратата на пристигащия асансьор. Самира я последва.
— Беше напълно разбираемо да ми се разсърдиш — прошепна Самира, след като се придвижи след приятелката си. До тях се приближиха още няколко сестри и започнаха да обсъждат случките от деня. — Но след като разполагаше с време да го премислиш, реших, че си разбрала, че съм го направила както за теб, така и за мен и останалите.
Асансьорът пристигна. Всички се качиха вътре. Вийна се изтегли в дъното, облегна се и впери поглед във вратата. Самира застана до нея.
— Не е честно така да мълчиш — продължи да шепне тя. — Не искаш ли да научиш подробности за снощи?
— Не — отвърна Вийна, също шепнешком. Това беше първата дума, която казваше на Самира от понеделник, когато Кал й разкри, че знае за семейните й проблеми. Единственият друг човек, който знаеше за тях, беше Самира, така че източникът на информацията беше ясен.
— Благодаря ти, че ми проговори — каза Самира с тих глас, заглушаван от бъбренето на останалите. — Знам, че не трябваше да им разказвам за баща ти, но случаят беше различен. Даръл ми каза, че емигрирането ни зависи от това. Обещаха ми, че ще решат проблема ти и ти и семейството ти ще бъдете свободни.
— Семейството ми е опозорено — каза Вийна. — Безвъзвратно опозорено.
Самира замълча. Предполагаше, че в началото Вийна ще мисли повече за семейството и репутацията му, вместо да приветства своето освобождаване и това на сестрите си от ужасния им баща. Но тя очакваше, че приятелката й бързо ще открие светлината. Самира желаеше повече от всичко да избяга от ограниченията на съвременна Индия. Нямаше търпение да емигрира.
Асансьорът спираше на всеки етаж, за да прибере отиващата си смяна.
— Няма веднага да се прибера в къщата — каза Вийна, без да сваля поглед от таблото, което информираше за етажите. — Отивам да видя шримати8 Кашмира Варини.
— Защо, за бога? — попита шепнешком Самира.
— Днес следобед при мен дойде внучката на жертвата и ми беше ужасно неудобно да разговарям с нея. Кал въобще не спомена, че трябва да правя нещо такова. Тя ме изплаши. Каза ми, че е притеснена от смъртта на баба си и че ще я разследва. Което не ми харесва.
Асансьорът стигна до фоайето и се опразни. След няколко крачки Вийна се поколеба и спря. Самира също.
— Може би е най-добре да не правиш нищо, докато не говорим с Кал и Даръл — каза Самира, след като се увери, че никой не ги слуша.