С гърмяща от уредбата съвременна, вдъхновена от Боливуд музика, Дхавал, облечен с черна, разкопчана до гърдите риза, и няколко златни вериги, окачени на врата, подкара любимия си мерцедес Е класа по автоалеята на „Амал палас“ и стигна до навеса пред хотела. В заключената жабка на автомобила имаше автоматична берета, снабдена с триинчов заглушител — един от многото му пистолети за еднократна употреба. Едно от основните правила в работата на Дхавал беше, че след като нанесе удар, пистолетът или изчезва, или остава на местопрестъплението. Навремето, когато го наеха на работа, Шашанк се беше оплакал, че този му навик е твърде скъп, но Дхавал настоя и дори заплаши, че ще напусне, ако не му позволят да се придържа към него. Накрая Шашанк се примири. В Индия беше много по-лесно да се купят пистолети, отколкото да се намерят хора с биографията на Дхавал.
Той беше роден в малкото градче Раджастан и се беше записал в армията, за да избяга от безжалостната хватка на провинциалния живот. Това решение до огромна степен промени живота му. Той обикна армейския живот и тръпката от възможните разрешени убийства. Кандидатства и беше приет в новосформираните Индийски специални сили, като естествено накрая го взеха за Черна котка11 в елитната Индийска служба за охрана. Кариерата му се развиваше стремително, поне докато не влезе в истински бойни действия по време на кашмирските операции през 1999 година. По време на един нощен рейд срещу заподозрени бунтовници, подкрепяни от Пакистан, той демонстрира такава необуздана жестокост, убивайки 17 заподозрени, които се опитваха да се предадат, че командването го определи като неудобен пасив и го отстрани от операцията. Месец по-късно той беше освободен от служба.
За късмет на Дхавал неговата история, която Националната служба за охрана се опитваше да не раздухва, се появи на радара на Шашанк Малхотра, който скоростно разширяваше своите бизнес интереси, създавайки си многобройни врагове. Шашанк остро се нуждаеше от някой с обучението и манталитета на Дхавал, затова се опита да наеме бившия агент от тайните служби, а останалото вече беше история.
Когато портиерът на „Амал палас“ се приближи, държейки в ръка папката със стикери за паркиране, Дхавал свали прозореца си.
— Колко време ще останете? — попита портиерът. Той беше доста зает, тъй като все повече бизнесмени пристигаха за сутрешните си срещи.
Дхавал извади една завита на руло пачка рупии и му ги подаде. Те бързо изчезнаха в джоба на алената туника на портиера.
— Бих искал да паркирам тук, близо до изхода. Сигурно ще остана час, час и нещо, но със сигурност по-малко от два часа.
Без да каже нито дума, портиерът посочи на Дхавал последното място за паркиране, което се намираше точно срещу входа на хотела и махна с ръка на следващата кола да се приближи. Дхавал заобиколи колоните, които поддържаха навеса, и се отправи към посоченото място. То беше идеално. Осигуряваше му пряк поглед към входа на хотела и предницата на автомобила му сочеше право към изхода на алеята към улицата.
След като слезе от колата, Дхавал отиде във фоайето и използвайки един от вътрешните телефони, се обади на Дженифър Ернандес. Изчака телефонът да звънне няколко пъти, после се включи секретарят и той затвори. Отиде в главния ресторант и попита метрдотела дали тази сутрин е виждал госпожица Дженифър Ернандес.
— Не, сър — отвърна мъжът.
— Трябва да се срещна с нея, а нямам представа как изглежда. Бихте ли могли да ми помогнете?
— Красива млада жена, средна височина; тъмна, гъста, дълга до раменете коса; хубава фигура. Обикновено се облича с тесни дънки и памучни тениски.
— Впечатлен съм — каза Дхавал. — Описанието е далеч по-пълно, отколкото очаквах. Благодаря ви.
— Признавам, че най-добре запомням привлекателните жени — каза метрдотелът с усмивка и намигване, — а тя наистина е много привлекателна.
Дхавал излезе от ресторанта, леко объркан. Едва минаваше осем часът, а Дженифър не беше в стаята си, нито в някое от заведенията. Той се спря в центъра на фоайето и се огледа в търсене на някой, който да отговаря на описанието на метрдотела, но без успех. След това отклони поглед към големия панорамен прозорец и видя десетина души, които плуваха в басейна.
Дхавал излезе от хотела и отиде да провери плувците. Имаше две млади жени. Едната имаше средно дълга кестенява коса, но фигурата й не можеше да се нарече хубава. Втората беше руса, което веднага я елиминираше. Дхавал се върна в хотела, за да провери в спа салона и фитнеса. Там завари само двама души, които се потяха на уредите, но и двамата бяха мъже.
11
Членовете на Индийската служба за охрана се наричат „Черни котки“ заради черните памучни униформи и шлемове. — Б.пр.