— Кого да попитам?
— Сестрите. Те са хората, които знаят какво се случва в болницата. Или студентите по медицина, ако има такива.
— Ще се опитам.
— Извинявайте, че ви товаря с подобни задачи.
— Всичко е наред. Дори ще ми се отрази добре. Няма да ми позволи да се поддам на мъката.
— Щом не искате да се разходим, какво ще кажете за вечеря? Ще посрещнете ли синовете си на летището, или ще ги изчакате тук, в хотела?
— Ще отида до летището. А що се отнася до вечерята, може ли да се разберем по-късно?
— Разбира се — отвърна Дженифър. — Ще ви се обадя следобед.
След като си казаха довиждане, Дженифър затвори телефона и отиде до гишето на консиержа. Искаше да започне обиколката на града. За съжаление, отпред се беше събрала опашка и се наложи да изчака. Когато дойде нейният ред и тя застана пред човека, реакцията му я смути. Той се държеше така, сякаш вижда стар приятел. А на всичкото отгоре дори не беше същият, който й бе дал картата на града.
— Бих искала да се посъветвам — започна Дженифър, докато го гледаше в очите.
Вместо да отвърне на погледа й, той непрекъснато хвърляше погледи към фоайето и накрая дори самата тя се обърна, за да види какво става. Не забеляза нищо необичайно.
— Какво ви интересува? — попита мъжът, най-накрая концентрирайки се.
— Бих искала да разгледам града — каза тя. Забеляза, че името му е Сумит. — Какво бихте ми препоръчали да видя за два-три часа?
— Посещавали ли сте стария Делхи?
— Нищо не съм посещавала.
— Тогава определено ви го препоръчвам — каза Сумит, протягайки ръка към картата на града. Разгъна я със заучено движение и я приглади върху бюрото.
Дженифър я погледна. Беше същата като онази, която беше получила предишния ден.
— Това е Стария Делхи — каза Сумит, сочейки с показалец.
С крайчеца на окото си Дженифър забеляза как мъжът маха над главата си, сякаш за да привлече нечие внимание. Тя се обърна, за да види за кого е предназначен жеста му, но като че ли никой не реагира. Дженифър отново погледна консиержа. Изглеждаше леко смутен и рязко свали ръка, като хлапе, хванато да бърка в бурканчето със сладко.
— Извинете — каза Сумит. — Опитвах се да поздравя стар приятел.
— Няма нищо — отвърна тя. — Какво трябва да видя в Стария Делхи?
— Червения форт със сигурност — отвърна той, връщайки се към картата. После взе пътеводителя и го разтвори на съответната страница. — След Тадж Махал в Агра това е може би най-интересното нещо в Индия. На мен особено много ми харесва Диван-и-аам12.
— Звучи обещаващо — усмихна се Дженифър.
— Добро утро, госпожице Ернандес — кимна й вторият консиерж, приключвайки с настоящия си клиент в очакване на следващия. Точно той й беше дал карта на града предишния ден.
— Добро утро — отвърна тя.
— Госпожица Ернандес отива да разгледа Стария Делхи — каза Сумит на Лакши.
— Ще ви хареса. — Лакши подкани с ръка следващия гост на хотела да се приближи.
— А след Червения форт? — попита Дженифър.
— Препоръчвам ви да посетите джамията Джама Масджид, построена от същия владетел. Тя е най-голямата в Индия.
— Има ли близо до тях пазар? — попита Дженифър.
— Не просто пазар, а Пазарът. Това е най-очарователният лабиринт от тесни улички, където можете да си купите всичко. Магазинчетата са малки и са собственост на продавачите, така че можете да се пазарите. Прекрасно е. Препоръчвам ви да се разходите из пазара, да си купите нещо, ако ви хареса, а после да обядвате в чудесния ресторант на Карим — каза Сумит, посочвайки мястото на картата. — Ресторантът с най-автентичната моголска кухня в Ню Делхи.
— Дали ще е безопасно? — попита Дженифър. — Не ми се иска стомахът ми да се разстрои.
— Абсолютно. Познавам метрдотела. Ще му се обадя да го предупредя, че може да се отбиете. Ако отидете, попитайте за Амит Сингх. Той ще се погрижи за вас.
— Благодаря ви. Звучи ми добре. — Тя се опита да сгъне картата до първоначалния й вид.
Сумит я взе от ръцете й и я сгъна професионално.
— Мога ли да ви попитам как смятате да стигнете до Стария Делхи?
— Все още не съм решила.
— Бих ви препоръчал да вземете някоя от хотелските коли. Ще ви подсигурим шофьор, който владее английски, а колата ще е с климатик. Малко по-скъпа е от такси, но шофьорът ще остане с вас, макар не и когато посещавате паметниците на културата или пазара. Много от гостенките ни го намират за изключително удобно.
12
Голямата зала за публични аудиенции, в която владетелят е разрешавал проблемите на населението. — Б.пр.