— Какво значи „неколцина души“?
— Мати, Ръс Уайт, Ролинс. И едно момиче, което работи с него в радиото, Ана. — Неволно сбръчквам нос, когато произнасям името й.
— Да разбирам ли, че не сме големи фенки на Ана?
Въздъхвам.
— Ами просто… двамата с Ролинс един вид преминахме на по-друго ниво на отношения. А тази Ана постоянно ни се пречка. Вярно, че са само приятели, ама… ще ми се да не беше толкова хубава.
— Достатъчно — прекъсва ме Саманта. — Попаднала си на точния човек. Ще те взема след тренировките и отиваме на пазар. Ще те подложа на една от прочутите ми трансформации и когато приключа с теб, Ролинс няма да може да си каже заглавието.
Малко ми призлява, като се сетя за последната й прочута трансформация, но през последните няколко минути страните й като че ли са възвърнали част от руменината си. Ако чак толкова ще й е приятно да си купя ново червило, тогава защо не?
— Уф. Добре.
Тя ме тупва по гърба.
— Приготви се да се запознаеш с изкусителката в себе си.
След часовете чакам Ролинс до шкафчето му, но пристига Мати и ме тупва по рамото.
— Здрасти — казва и наглася каишката на брезентовата торба, в която си държи нещата за тренировката.
— Здрасти — отвръщам и съсредоточено махам някакво несъществуващо мъхче от ръкава на блузата ми.
— Чувам, че Саманта ще те води на пазар след тренировката. Имаш ли нещо против да дойда с вас?
Въздъхвам.
— Честно казано, Мати, все още ми е малко криво, че двечките с Лидия си шушукате и споделяте всичко. Защо не ми каза за бременността й и за годеника?
Мати вдига рамене.
— Не ми хрумна, че така ще се обидиш. Мислех, че си е нейна работа кога ще ти каже. Изобщо не е толкова лоша, колкото си мислиш. Стараеш се всячески да я отблъснеш и тя го усеща.
Изкушавам се да й разкажа за подозренията си, че Лидия някак е замесена със злополуката със Скоч. Но ще трябва да й обясня и за плъзването, а хич не съм готова за този разговор, камо ли пък насред коридора. Но пък мога да й кажа, че Лидия неизвестно защо се подвизава като Лайла Харингтън.
— А знаеш ли, че тя живее под друго име в Калифорния?
Мати ме гледа неразбиращо.
— Как така под друго име?
— Веднъж я нямаше вкъщи, когато се прибрах от училище, и надникнах в куфара й. Намерих й портмонето. Вътре имаше кредитни карти и лична карта на името на Лайла Харингтън. Ако чак толкова заслужава доверие, защо ще лъже всички в Калифорния, включително годеника си?
Челото на Мати се сбръчква озадачено.
— Защо пък реши, че и годеника си е излъгала?
— Защото му се обадих. Попаднах на статия за годежа им в нета и му се обадих, за да науча нещо повече. А тя дори не му е казала, че си тръгва. Трябвало да се оженят миналата седмица.
Мати клати глава.
— Сигурна съм, че си има причина да скрие истината. И че може да обясни, ако я попитаме.
Вдигам ръце, обзета от чувство на безсилие. След като Мати продължава да вярва на леля ни въпреки доказателствата, че лъже и най-близките си хора, то просто не знам какво да кажа.
— Виж, не искам да се караме — добавя тя. — Ще я разпитаме утре. Да се опитаме довечера да си прекараме добре, става ли? Още ли ми се сърдиш?
Вглеждам се в очите й. Писна ми от това напрежение помежду ни.
— Не.
— Добре, тогава ще се видим след тренировката. Ще ти намерим адски готин тоалет.
Изпъшквам.
— Направо нямам търпение.
Двайсет и шеста глава
Паркингът на търговския център е препълнен. Саманта паркира в дъното. Излизам от колата едновременно с Мати. Тръгвам към „Джей Си Пени“18 като на заколение.
Бих предпочела всичко друго на тоя свят пред варианта да се оставя в ръцете на Саманта като някоя кукла барби. Е, може би да си стоя вкъщи с Лидия, е малко по-неприятно. Така че поне това си спестявам.
Саманта ни повежда към „Форевър21&19“19 и се насочва право към тесните тениски. Избира една в бебешко синьо, а Мати си харесва лилава. Коментират нещо, кикотят се. Приятно ми е, че са в такова безгрижно настроение.