— Откъде знаеш, че няма да прекара нощта на Свети Валентин с някоя от многото си „голи приятелки“? — настоя Елайза.
Откъде наистина?
— Виж, Марта, не искам да бъда жестока, обаче… — Обаче щеше да бъде жестока, Марта просто го знаеше. — … изглеждаш страхотно и винаги си била много мила, обаче, скъпа, има много красиви момичета, стотици, а мъжете рядко си падат по милите жени.
Уф! Марта не искаше да пита, обаче знаеше, че трябва да го направи:
— А по какво си падат мъжете?
— По страхотните цици. По предизвикателството. По Кайли Миноуг.
Марта сведе поглед към своите цици. Малки, но добре оформени, беше най-хубавото определение, на което можеше да се надява.
Смяташе, че Елайза се е изразила пределно ясно, но според сестра й явно се налагаха още обяснения:
— Знам, че твърдят, че няма смисъл да са по-големи от една шепа, обаче и двете нямаме дори такова. Освен това ти не си Кайли — дори не можеш да пееш, а що се отнася до предизвикателството… — Млъкна, като че ли нямаше какво повече да се добави.
— Кажи — настоя Марта, защо аз не съм предизвикателство?
— Марта, ти си на разположение. Грижовна си и си предсказуема. Това да ти звучи като предизвикателство?
— Няма да играя игрички. Не съм такава. Освен това сигурно ще загубя.
Елайза погледна към сестра си и още веднъж оцени положението като ужасно. Марта не би трябвало да се развежда, не беше достатъчно брутална, за да си проправи път в джунглата на срещите с мъже. Ясно беше, че Джак ще я направи на кайма, беше само въпрос на време. Макар Марта неведнъж да бе твърдяла, че Джак е само за развлечение, явно си падаше по него. Здравата.
Освен това беше ясно, че Елайза си губи времето, като се опитва да я убеди да биде предпазлива. Не искаше да й разваля удоволствието, просто се тревожеше за Марта.
— Добре тогава, щом настояваш да продължаваш с тази връзка — произнесе думата така, както повечето жени произнасят порнография, — поне направи усилие да го разбереш, да си дадеш справедлива възможност. — Марта беше цялата в слух. — Мъже като Джак…
— Какво имаш предвид с това „мъже като Джак“?
— Мъже като Джак изглеждат прекалено добре за собственото си добро.
Елайза не бе възнамерявала да стане така, но коментарът й само разпали сестра й още повече. Тя цялата настръхна от гордост.
— Мъже като Джак обичат да си планират нещата — продължи Елайза, — така че трябва да направиш всичко възможно да заемеш важно място в мислите му. Така да се каже, да има лесен достъп. Конкуренцията навън става все по-жестока, Марта. Трябва да се откъснеш от сивата маса.
Марта остана с впечатлението, че Елайза се упражнява за кампания за събиране на средства за музикален клип.
— Какво искаш да кажеш?
— Трябва да бъдеш първата и последната жена, за която си мисли той всеки ден.
— И как да го постигна?
— А, не знам, мисли творчески. — Погледна към часовника в кухнята. — Закъснявам за работа, ще говорим довечера. — Елайза целуна племенника и племенницата си и изпрати въздушна целувка на Марта. — Помисли си, излез от клишето.
Вратата се захлопна зад гърба й.
34.
— Какво си направила?! — попита Елайза. Беше ужасена и просто не бе в състояние да го скрие.
— Ами нали ми каза да се откъсна от сивата маса и да заема важно място в мислите му — защити се Марта.
— Но, Марта, изпратила си съвършено погрешни сигнали.
— Така ли?
— Божичко, ти си тежък случай! — Загледа се в таблицата на е рана на компютъра си. Цифрите започнаха да се сливат пред очите й. Прииска й се да не е вдигала телефона. — Да. Те не са деца, Марта. Мамка му, шоколадово десертче? Защо просто не изпрати някой брой на „Беано“17 и бебешки кърпички „Джонсън“, та да приключиш цялата работа? Не трябва да гледат на теб като на майка, а да те възприемат като развлечение.
— Но аз съм майка, освен това идеята ми се стори забавна. Нали знаеш онова палаво сладостно настроение, в което човек изпада в петък. Е, днес е петък.
— Всичко си провалила. Прецакала си се. Вече никога няма да го видиш и да го чуеш.
Огромното и непростимо престъпление на Марта беше, че се е отбила в офиса на Джак и е оставила три десертчета „Крънчи“ на рецепцията. Едно за него и по едно за колегите му Дейв и Дрю. Бе увила шоколадовите десертчета в кафява хартия, беше вързала пакетчето с черна панделка и го бе надписала „Спешно“. Без бележка. Остана много доволна от себе си. Костваше й известни усилия да не сложи бележка, но реши, че така ще биде по-загадъчно.