Двете заедно за пръв път бяха опитали „Спейс Дъст“ и „Ориндж апъл“, розовия млечен шейк на „Нестле“. „Ейнджъл Дилайт“ и хрупкавите палачинки на „Финдъс“. Бяха хващали с уста висящи ябълки, бяха яздили магарета, строили пясъчни замъци, бяха се карали заради куклите „Пипа“ и за избора на телевизионна програма, бяха крещели възторжено за Пол Йънг и Ник Кършоу (вероятно това бе последният път, когато Марта бе удостоила с внимание света на поп звездите). Заедно вярваха и престанаха да вярват в Дядо Коледа, а това бе връзка, която не би могла се разруши от нещо толкова тривиално като невежество по отношение на модерната клубна сцена.
Елайза не разбираше защо някои може да поиска да стане държавен чиновник. Марта пък нямаше никаква представа какво прави един редактор на музикални видеоклипове, но въпреки това обичаше да слуша за лудориите на сестра си. Елайза се срещаше с толкова интересни хора, с манекени и дисководещи, с писатели и комици. Не че имената им говореха нещо на Марта (положение, което не се улесняваше особено от факта, че Елайза рядко споменаваше нечие име два пъти). Освен това тя ходеше на толкова интересни места — все цъфваше в някои нов клуб или ресторант. Марта със сигурност не би искала да смени мястото си с това на сестра си, но трябваше да признае, че животът й наистина изглежда привлекателен и бляскав. Разбираше защо на Елайза това й допада…
От своя страна Елайза се възхищаваше на подредения живот и начина на мислене на Марта. Обичаше племенника и племенницата си, които винаги миришеха на чисто и излъчваха надежда и невинност (може би не в момента, защото Мейси хленчеше, понеже пак й никнеха зъби). Макар кулинарните й умения да се ограничаваха до претоплянето на готова храна, купена от „Маркс енд Спенсър“, тя изпитваше уважение към способността на Марта да приготвя вкусни ястия. Всъщност беше оставала до края на много отегчителни вечери в дома й само за да опита печен костур със зеленчуци.
Отидоха в любимата им чайна близо до Холанд Парк, която всъщност беше книжарница, но в дъното й имаше две-три маси и голяма удобна кушетка, тапицирана с вкус с щампована дамаска от „Либърти“3. Собственикът на магазина се опитваше да създаде типичната за стария свят прашна академична атмосфера, но всъщност всичко в магазина бе чисто и съвсем ново. Според Марта мястото беше съвършено. Сервираха само чай от лайка или „Ърл Ерей“. Елайза си бе тръгнала нацупена от „Бианки“, защото там можеха да й предложат единствено „Пи Джи Типс“, а сега се настани на стола и се подготви да бъде впечатлена.
Марта настоя да вземе Мейси със себе си, когато отиде да поръча два чая „Ърл Ерей“. Според Елайза това правеше задачата на сестра й ненужно трудна, но нищо не каза. Предпочете да вземе едно от лъсканите списания, пръснати за клиентите върху ниската масичка, и веднага го разгърна на страницата с хороскопите. Не беше виновна, че е Водолей, това бе извън контрола й.
Марта внимателно постави чашите върху масата, настани Мейси в едно високо столче, подаде й сухар и седна, или по-точно се отпусна тежко на стола срещу сестра си.
— Чуй това, Марта — възкликна Елайза с неприкрито въодушевление: — „Със сигурност ще почувствате недостиг на средства, ако не се погрижите за финансите си. Добре би било да проверите внимателно банковите си извлечения.“ Това е много странно, защото банкоматът тъкмо отказа да ми даде пари — сигурно пак съм прехвърлила лимита.
— В това няма нищо странно, Елайза. Ти винаги надхвърляш лимита — делово отсече Марта, доволна, че тя е платила сметката. — Не знам защо обръщаш внимание на тези хороскопи, в тях няма нищо научно.
— Не се учудвам, че го казваш, понеже си Дева. Девите са много недоверчиви.
Марта изви вежди, но нищо не каза. Нелепо бе Елайза да разчита на подобни щуротии, за да намери път в живота си. В други отношения беше толкова здравомислеща. Марта бе по-голяма щастливка. Когато имаше проблеми, не се занимаваше с хороскопи, карти Таро или чаени листенца. Просто обсъждаше положението с Майкъл и той й даваше съвет.
— „Ако сте родени между единайсети и осемнайсети февруари, може да се запитате дали сегашният ви партньор е подходящ за вас.“ Направо да настръхнеш — ужаси се Елайза.
3
Универсален магазин с клонове в много британски градове. Първият такъв магазин в Лондон е открит от Артър Либърти през 1875 година на Риджънт Стрийт в Лондон и в него са се продавали вносни стоки — предимно от Индия и Япония. По-късно магазинът става известен с изделията си в стил ар нуво и с разнообразните тъкани. — Б.пр.