— Познавам няколко кавалери, които може да се окажат това, което търсиш — подхвърли тя една вечер, докато прелистваше бележника си.
На Елайза й се стори странно, че сестра й има бележник, а не електронен органайзер.
Стори й се странно и това, че нарича мъжете „кавалери“.
— Кой, кой? — попита, без да си прани труда да прикрива въодушевлението си.
— Ами, можеш да започнеш от Тед.
— Тед ли? — Не можеше да не си помисли за „Плей Скул“11. Що за име на зрял човек беше това Тед? Означаваше ли това, че ще бъде много космат? Все пак нямаше да допусне да се откаже още на този начален етап — винаги можеше да му измисли прякор, в който имаше повече въображение.
Марта се усмихваше. Познаваше сестра си достатъчно добре, за да е наясно какви мисли й минават през главата.
— Да продължавам ли? — закачливо попита тя.
— Да. Да, разбира се. Как изглежда?
— Би трябвало да попиташ какви са перспективите му, ако си толкова твърдо решена да си намериш почтен съпруг с пенсионна осигуровка и така нататък.
— Да, така е — неохотно призна Елайза, — обаче не искам да излизам с човека слон, ако ще да е и изпълнителен директор на всички компютърни компании вън Великобритания.
— А, разбирам — отново се усмихна Марта, понеже знаеше, че се сестра й ще се задоволи само с красив мъж.
— Какво?
— Нищо. Нищо не съм казала. Тед е банкер, висок, рус и по всеобщо мнение е доста красив.
— Рус?
— Да.
— О!
— Какво?
— Нищо.
— Елайза, защо казваш „нищо“, след като явно има нещо.
— Предпочитам тъмнокоси мъже.
— Значи Тед е твърдо „не“.
— Не, по-скоро е „може би“. Хайде да направим списък.
Елайза скочи да потърси лист и писалка. Прецени като добър признак факта, че сестра й бе успяла да каже десетина изречения, без да насочи разговора към Майкъл. Може би точно от това имаше нужда — нещо, което да отвлече вниманието й от собствените й проблеми.
Седна на канапето до Марта и начерта три колони. Над тях написа: „Готин“, „Става“ и „За нищо на света, ако ще и да е последният мъж на земята“. Марта се ухили. Под „Става“ Елайза написа „Тед“.
— Ето го и Таркин. Той е тъмнокос. Адвокат е.
— Това истинското му име ли е? Наистина ли познаваш човек, който се казва Таркин? — смая се Елайза. — Не, съжалявам, не мога. Ще се хиля всеки път, когато го произнасям. Не мога да си представя как казвам: „Да, да, да, Таркин“, докато пъшкам страстно. Не, това ми и идва повече.
— Е, той не е виновен, че се казва така — засмя се Марта. — Родителите му са го обременили с това име, преди да е бил в състояние да отправи възражение.
— Само че би могъл да си го смени с държавен вестник. А ето че не се е възползвал от тази възможност.
— Много е мил.
Елайза въздъхна и написа „Таркин“ под „Тед“. Марта прегледа бележника си и се опита да изрови възможно най-много подходящи кандидати. Сестра й винаги намираше възражения: „звучи много снобски“, „определено е твърде кратко“, „тъпо име“ се срещаха най-често, както и „не може да танцува“, „звучи тъпо“, „звучи егоистично“, „разведен — твърде тежко бреме“. Последният й коментар предизвика размяна на остри реплики:
— Извинявай, Марта, не исках да прозвучи така.
— Защо ми се извиняваш?
— Е, сигурно не всички смятат, че разводът представлява тежко бреме — излъга Елайза, смутена, че е подхванала тази тема.
— Защо се извиняваш на мен? — ледено повтори въпроса си сестра й.
— Няма конкретна причина — отговори тя и отново насочи вниманието си към списъка.
Когато приключиха, Елайза разочарована установи, че под „Готин“ не е записала нито едно име, под „Става“ имаше четири, а под „За нищо на света, ако ще и да е последният мъж на земята“ имаше седем.
— Може би си твърде придирчива — допусна Марта. Тя смяташе, че единайсетте мъже, които беше предложила, до един са подходящи кандидати съгласно изискванията на Елайза. Всъщност, докато разлистваше бележника си, бе приложила известна цензура и имаше още три имена, които не си бе дала труда да предложи, фактът, че познаваше толкова много свободни мъже на тази възраст, беше истинска рядкост и някои от приятелките й вече се бяха възползвали от съдържанието на дебелия й кожен бележник. Нито една от тях не беше толкова придирчива като Елайза. Всъщност Марта не смяташе, че някой от мъжете в бележника й е подходящ за Елайза толкова, колкото беше Грег, само че сестра й беше достатъчно голяма, за да греши, ако така е решила.
11
Телевизионна програма за деца в предучилищна възраст, стимулираща мисленето и въображението им. — Б.пр.