— Моля?
— Нали се сещате, Джак Никълсън, Жокера от „Батман“. Той пита жертвите си дали… — Страхотното парче замълча, защото видя, че Марта не схваща шегата.
— Да — каза тя, защото не знаеше какво друго да каже.
Винаги имаше риск. Ами ако той танцуваше като някакъв чичко? Марта го погледна по-смело и се опита да се съсредоточи. Наистина беше страхотен. Няма значение, ако ще да танцува и като прачичо й. Не беше висок, обаче тя беше около метър и шейсет и не обичаше мъже, по-високи от метър и осемдесет. Той вероятно бе висок около метър и седемдесет и пет, строен, с широки рамене, къса коса, хубави дрехи и… ами-и-и, май само това бе в състояние да забележи. Чертите му бяха някак неопределени, но това се дължеше повече на изпития от нея алкохол, отколкото на неговите гени.
Умееше да танцува. Всъщност много го биваше. И беше забавен. Непрекъснато правеше някакви смешни движения, едновременно нелепи и секси. Да се мяташ така изисква известна самоувереност, а самоувереността винаги е секси. Наблюдаваше го и усети странно стягане, някакъв болезнен копнеж между бедрата и в стомаха си. Не беше съвсем наивна, каквото и да мислеше Елайза. Разпозна стягането като приятно надигащо се сладострастие.
Салсата внезапно й се стори изкусителна, а не глупава, и идеята просто да потанцува невинно, без никакви задни мисли, отстъпи на заден план. Марта осъзна, че направо иска да му извади душата. Отдавна не се бе чувствала по този начин и й се стори някак непозволено. Но приятно. Непозволено и приятно. Омайно. Мелодията се промени и Марта си даде сметка, че има опасност той просто да се усмихне учтиво и завинаги да потъне в тълпата, да се върне при приятелите си.
Той не го направи.
Остана при нея и танцуваха още пет-шест пъти. Марта забеляза изпълнените с възхищение погледи на останалите жени в клуба, които я наблюдаваха със зле прикрита завист, и се почувства върховно.
— Едно питие? — попита той. Тя кимна. — Какво да бъде?
— Бяло вино. — Никакво колебание. Дори не си помисли да се прави на по-модерна, като си поръча някаква бира или силен алкохол.
— Как се казваш? — опита се тя да надвика музиката и глъчката на тълпата.
— Муад Диб. Името може да бъде оръжие. — Тя го погледна неразбиращо. Ама че странно име. — Муад Диб е герой от „Дюн“.
— Не съм го гледала — отвърна тя и се почувства като задръстена домакиня, каквато си беше.
— Играеше Стинг — додаде той и извиси тон в края на изречението, както правят хората, когато очакват да знаеш за какво ти говорят.
Марта поклати глава, за да покаже, че това не й помага особено. За нея не бе необичайно да не разпознава препратки към популярната култура, освен ако не се отнасят и „Боб Строителя“ или за „Туинис“.
— Как е истинското ти име?
— Джак. Джак Хоуп.
Марта кимна и отчаяно се опита да запечата името в паметта си. Съзнаваше, че е безнадеждно пияна, но не искаше да го обиди, като забрави името му, поне не през следващите двайсет минути.
— А ти си?
В този момент й се прииска родителите й да я бяха я кръстили Скарлет.
— Марта.
— Много необичайно — светкавично изкоментира той.
— Ужасно е, нали? — изкиска се тя. — Мразя го.
— Е, миличка, а как е фамилното ти име?
— Евъргрийн — съобщи Марта моминското си име, без дори да се замисли, че всъщност все още се казва Уест.
— Тогава ще те наричам малката мис Е.
„Малката мис“ — помисли си Марта. Харесваше й.
Малката мис Е и Джак си говориха през цялата вечер. Разказаха живота си един на друг. Задаваха си обичайните въпроси: любими цветове, предпочитана музика, магазини, от които купуват дрехите си, фактът, че като малък Джак бе издраскал с пергел името Рамбо на ръката си. Понеже знаеше, че Елайза ще я попита, Марта го помоли да й каже зодията си.
— Кой филм предпочиташ — „Старски и Хъч“13 или „Царете на хазарта“14?
— „Царете на хазарта“?
— Честно?
Да, показват повече цици и голи задници.
— Точно така.
Каза му, че слуша Били Холидей, въпреки инструкциите на Елайза да подметне за „Кемикъл Брадърс“ и за „Фрийстайлърс“, ако стане дума за музика. Призна му, че харесва Пол Йънг, след като явно бе по-приемливо да признае, че си пада по някой от „Спандау Балей“. Каза, че в момента любимият й цвят е зеленият, защото бил символ на независимостта и на оздравяването, но обикновено предпочитала синьо или сребристо. Каза, че има две деца и че е пред развод, което обобщаваше всичко. Зачака го да й каже, че отива до тоалетната. Приятно бе да пофлиртуват, но сега, след като бе изплюла камъчето, всичко щеше да приключи. Още преди да е започнало. Очакваше той да изчезне.
13
Американски полицейски телевизионен сериал, излъчван по Ей Би Си в периода 1975–1980 г. — Б.пр.
14
Американски телевизионен сериал, излъчван по Си Би Ес в края на 70-те години на миналия век. — Б.пр.