— Разкажи сега всичко — помоли Кевин.
— Добре. Успях да открия един от тримата лесничеи, който отговаря за района. Казва се Ник Сандърс. Той ми каза, че някакви туристи му съобщили в началото на лятото, че се натъкнали на ексхибиционист в същия край на Чи Дейл, близо до входа към Суиндейл. Забелязали, че се разголва пред няколко деца и го подгонили, но не успели да го настигнат. Казали, че сякаш изведнъж се разтопил във въздуха. Което, разбира се, би изглеждало точно така, ако е хлътнал в пролуката, която води към Суиндейл. По-късно вечерта Сандърс ги срещнал по време на обичайната си обиколка и те му дали описание на човека, когото преследвали — Еванс отвори бележника си и зачете на глас: — Трийсет — трийсет и няколкогодишен. Около пет фута и осем-девет инча на ръст, слаб, тъмнокос, с плешивина на темето. Облечен в блуза с емблемата на отбора по ръгби на Лийдс, джинси и маратонки.
— Да, може да се каже, че е някакво начало — каза Кевин и си взе парче сладкиш. — Въпреки че надали ще го открием само въз основа на това описание.
— Можем да го публикуваме все пак. Някой може да го разпознае.
Кевин беше скептичен.
— Сандърс съобщил ли е навремето за този човек на местната полиция?
Еванс сви презрително устни.
— Не. Казва, че мислел да го направи, но забравил.
— Чудесно. Ама че дръвници се намират тук.
— Но го е записал в ежедневния си отчет на обиколката. Ще ми прати по електронната поща копие от записката, когато се прибере. Ще ми прати и всички снимки, които лесничеите са правили на Суиндейл и Чи Дейл през юли.
— За какво им е било да правят снимки там?
— Не са снимали само там. Регистрирали състоянието на поречието на Уай с необходимото фотографско покритие. Той и останалите двама лесничеи, които отговарят за региона, предлагали подобрения за туристическите пътеки и им били необходими снимки, с които да докажат ефективността на вземаните по-рано от тях мерки. И, разбира се, да докажат необходимостта от това, което трябвало да бъде направено занапред. Той ми каза също, че през май в същия район работел екип доброволци от дружеството за опазване на околната среда. Не знаел имената им, но каза, че от централата на националния парк ще могат да ни ги дадат.
— Този твой Ник Сандърс ни е свършил добра работа — отбеляза Кевин. — Ще ми се и тези тиквеници от местната полиция да имаха същото желание да бъдат от полза. Същински клоуни…
— Стори ми се искрено разстроен от съдбата на Тим и Гай — каза Еванс. — Почти толкова, колкото се разстрои от мисълта, че някой се е осмелил да извърши убийство в безценния му национален парк.
— Добре си се справил, Сам. А успя ли да повикаш другите двама лесничеи на разговор?
Еванс погледна часовника си.
— Всичко е уговорено. Ще се видя с единия след половин час на някакво място, наречено Уърмхил6. Звучи привлекателно. Другият има днес свободен ден — ще се опитам да го хвана утре сутринта.
— Хапни тогава нещо. Не може да се работи на празен стомах.
Еванс си взе парче кейк.
— Добре ще е, ако успеем да го спипаме. Ще бъде добра компенсация, задето пропуснахме акцията в Темпъл Фийлдс.
Кевин изсумтя презрително.
— Каква ти акция! Това нещо се превръща в най-безсмисления разход на време и пари след операцията по преследването на Йоркширския изкормвач. Много кариери ще закопае тази история, помни ми думата. Ще се превърне в истинска гробница за надеждите за кариера.
— Тук е като на северния полюс — думите на Пола долетяха през пукота на статичното електричество до ушите на Карол. Обзе я съчувствие към младата следователка. Трудно бе да си представи човек по-неприятна нощ за кръстосване на улиците. Мразовита мъгла се стелеше ниско над канала, протягайки ледените си пръсти през улиците на Темпъл Фийлдс. Капчици студена влага, прекалено ситни, за да бъдат наречени дъжд, се просмукваха през дрехите и косата на Пола бе залепнала на кичури за главата й. Рядко се виждаха пешеходци, а тези, които все пак минаваха, вървяха с ниско приведени глави, скрили лица под чадърите си. Карол си каза, че съвестта не й позволява да държи Пола на това място цели четири часа, а и нямаше смисъл. Реши този път да прекрати операцията в десет часа.
— Не бих искала да съм на нейно място — измърмори Джен Шийлдс.