— Не е ли прекалено рано да мислим за такова решение?
— Прекалено рано ли? Той записа вече на сметката си две жертви, Карол — две, ако не приемаме наличието на връзка между тези убийства и четирите, за които бе осъден Дерек Тайлър. Не можем да седим със скръстени ръце и да го чакаме да убие трети път с надеждата, че този път ще прояви небрежност и ще ни подхвърли някаква следа, която да разработим.
— Можем да повишим нивото на безопасност в Темпъл Фийлдс, сър. Повече камери за наблюдение, повече патрули.
Брандън поклати нетърпеливо глава.
— Карол, ти знаеш не по-зле от мен, че този подход може да има само един резултат — убиецът да си избере друго поле за дейност. Ако направим така, че да му е трудно да убива в Темпъл Фийлдс, той просто ще си избере следващата жертва в друга част на града. Нали тъкмо затова така нареченият „Йоркширски изкормвач“3 започва да убива „невинни“ жени — поради повишеното полицейско присъствие му става трудно да действа в кварталите, където работят проститутки. Нямам намерение да обременявам допълнително съвестта си — той отвори папката, която носеше, и изсипа на бюрото съдържанието й. Шест жени гледаха Карол от увеличени фотографии, на които изглеждаха по-щастливи, отколкото начинът им на живот би могъл да ги направи някога.
— Ето ги — поде Брандън. — Огледай снимките. Той очевидно има слабост към определен женски тип — и той е същия, към който е имал предпочитание и Дерек Тайлър.
Карол откъсна очи от снимките, потисната от мисълта за преждевременно прекъснатия живот на тези жени, които тя и колегите й не бяха успели да спасят. И за миг се върна отново към онзи миг, когато самата тя не беше убедена дали ще остане жива.
— Няма спор. Но…
Брандън я прекъсна.
— А ние разполагаме с наша служителка, която отговаря идеално на изискванията.
„Пола“, каза си веднага Карол. „Слаба, с къса, силно изрусена коса, синеока“.
— Следовател Макинтайър.
— Именно. Идеална е за ролята.
Карол почувства как стомахът й се свива. Връхлетя я усещането, че се повтаря нещо вече преживяно.
— Аз имам опит в тези неща, сър — каза тя възможно най-спокойно и най-подчертано. — Това би означавало да я изложим на ужасна опасност.
Като че ли за първи път, откакто бе влязъл, Брандън се овладя и осъзна с кого разговаря.
— Именно преживяното от теб ме кара да вярвам, че този път операцията ще бъде проведена както трябва. Мисля, че ти си в състояние да преценяваш правилно, така че да не се допуска излишен риск. Освен това съм убеден, че ако предложим тази идея на следовател Макинтайър, тя с радост ще се възползва от възможността да помогне виновникът да се озове най-сетне зад решетките.
„Точно както реагирах навремето аз“.
— Убедена съм, че ще е на такова мнение. Тя е посветена изцяло на работата си. Но не съм убедена, че е редно да се възползваме от това по този начин. Именно защото тя е отдадена изцяло на работата си, преценката й няма да бъде обективна.
Брандън започна да събира нетърпеливо снимките.
— Какво друго предлагаш?
Тя нямаше какво да предложи и двамата знаеха това много добре. Опита се да отлага.
— Трябва поне да сме сигурни, че ще изградим функционална стратегия. Трябва да се консултирам с доктор Хил.
— Ако става дума за подготвителния етап, съгласен съм — каза Брандън.
— Струва ми се, че трябва да поговорим с него, преди да решим окончателно дали да изложим живота на наш служител на риск — трябва да сме убедени, че този ход наистина ще ни доведе до желания резултат.
Съпреживяването винаги водеше до търсения отговор. Тони беше убеден в това. Всеки убиец действаше в съответствие със своя вътрешна логика. Откриеш ли законите на тази логика, откриваш и убиеца. Единственият проблем е да проникнеш зад повърхностната символика и да успееш да си изясниш нейното значение. Всичко бе свързано по някакъв начин с фантазиите на убиеца, а всяка фантазия се корени в някаква деформирана представа от реалността. Понякога Тони успяваше да намери пътя в този лабиринт с помощта на думите, понякога обаче имаше нужда от нещо по-осезаемо.
Беше занесъл покупките си у дома и се опитваше да изгради своя версия на това, което наричаше „играта на убиеца“. Беше привързал глезените си към краката на един кухненски стол, а втория чифт белезници бе поставил в скута си. Пъхна едната си китка в металната халка и провери дали е достатъчно здрава.
3
Питър Сътклиф, роден на 2 юни 1946 г., известен като Йоркширския изкормвач, осъден през 1981 г. за убийствата на тринайсет жени на територията на Северна Англия. — Бел.прев.