На деветнайсет хиляди километра от него Токуген Нуматака стоеше смаян до прозореца на офиса си. Пурата „Умами“ висеше отпуснато в устата му. Сделката на живота му току-що се бе разпаднала пред очите му.
Стратмор продължи да слиза. Край на сделката. „Нуматек Корпорейшън“ никога нямаше да получат неразбиваем алгоритъм… и АНС никога нямаше да има мечтаната „задна врата“.
Колко дълго беше планирал и подготвял всичко… и колко внимателно бе избрал точно „Нуматек“. „Нуматек“ бе богатият и доста вероятен победител в търга за ключовата фраза. Никой нямаше да има никакви съмнения, ако ключът се окажеше точно в техни ръце. И съответно едва ли можеше да се намери друга компания, която някой би заподозрял по-малко от „Нуматек“ в сговор точно с американското правителство. Токуген Нуматака бе представител на старата Япония — Япония отпреди безчестието. Той мразеше американците. Мразеше храната им, ненавиждаше навиците им, но най-вече не можеше да понася контрола им върху световния пазар на софтуер.
Мечтата на Стратмор бе смела — шифър, превърнат в световен стандарт, със „задна врата“, достъпна само за АНС. Така бе искал да сподели тази мечта със Сюзан и да я реализира рамо до рамо с нея, но знаеше, че на това не е писано да се сбъдне. Макар да бе сигурно, че смъртта на Танкадо ще спаси в бъдеще живота на хиляди, Сюзан никога не би се съгласила на това — тя беше пацифистка. „И аз съм пацифист — помисли си Стратмор, — но не мога да си позволя лукса да действам като пацифист“.
Не бе имал никакви съмнения кой ще убие Танкадо. Танкадо бе в Испания, а Испания означаваше Улохот. Четиридесет и две годишният наемник бе сред любимите му професионалисти. Работеше за АНС от години. Роден и израсъл в Лисабон, Улохот бе изпълнявал задачи за АНС из цяла Европа. И нито веднъж не бе оставил улики, които да го свържат с Форт Мийд. Единственият проблем бе, че Улохот бе глух и телефонната комуникация с него бе невъзможна. Неотдавна Стратмор бе организирал да доставят на Улохот последната играчка на АНС — джобния компютър „Монокъл“. После сам си бе купил SkyPager и го бе програмирал да работи на същата честота. От този момент връзката с Улохот бе станала не само мигновена, но и непроследима.
Първото съобщение, което му бе изпратил Улохот, бе толкова просто, че изключваше всякаква възможност за грешка. Вече го бяха обсъдили. Убий Енсей Танкадо. Вземи ключовата фраза.
Стратмор никога не се бе интересувал как точно Улохот върши магията си, но той отново се бе справил. Енсей Танкадо бе мъртъв, а властите бяха убедени, че става дума за сърдечен удар. Убийство по учебник… с едно изключение — Улохот не бе преценил добре мястото. Явно смъртта на Танкадо на обществено място бе необходима част от илюзията. Само че за нещастие хората наоколо се бяха намесили прекалено бързо. Улохот се бе видял принуден да се скрие, преди да има възможност да претърси трупа за ключа. А когато пушилката се бе уталожила, тялото на Танкадо се бе озовало в ръцете на съдебния патолог.
Стратмор бе побеснял — Улохот проваляше мисия за пръв път и това бе станало във възможно най-неподходящ момент. Вземането на ключа бе критично важно, но Стратмор бе осъзнал, че е безумие да изпрати глухия Улохот в моргата. Затова бе потърсил други възможности. Една втора схема на действие бе започнала да се материализира и изведнъж Стратмор бе видял шанс да спечели на два фронта и да осъществи две мечти вместо една. Така че бе събудил Дейвид Бекър в шест и половина сутринта.
97.
Фонтейн влезе с гръм и трясък в заседателната зала. Бринкерхоф и Мидж го следваха по петите.
— Ето! — задъхано обяви Мидж и трескаво посочи прозореца.
Фонтейн погледна към святкащия купол на „Крипто“ и се ококори невярващо. Не, това определено не бе част от плана.
— Прилича на проклето диско — избърбори Бринкерхоф.
Фонтейн гледаше и се опитваше да разбере какво става там. През няколкото години работа на TRANSLTR подобно нещо не се бе случвало. „Прегрява“, реши той. И се удиви, че Стратмор вече не го е изключил. На администратор от нивото на Фонтейн бе нужна част от секундата, за да вземе решение.
Той грабна слушалката на интеркома от заседателната маса и набра вътрешния номер на „Крипто“. Звукът в слушалката му подсказа, че има проблем с номера, който търси.
Фонтейн стовари обратно слушалката.
— По дяволите! — Вдигна я пак и набра номера на мобилния телефон на Стратмор. Този път сигналът за избор бе нормален.
Шест позвънявания.
Бринкерхоф и Мидж като хипнотизирани гледаха как директорът на АНС крачи из залата като тигър на верига. Лицето му бе тъмночервено от гняв.