ОБЕКТ: ЕНСЕЙ ТАНКАДО — ТЕРМИНИРАН
ОБЕКТ: ПИЕР КЛОШАР — ТЕРМИНИРАН
ОБЕКТ: ХАНС ХУБЕР — ТЕРМИНИРАН
ОБЕКТ: РОСИО ЕВА ГРАНАДА — ТЕРМИНИРАН
Списъкът продължаваше. Стратмор се ужаси. „Мога да й обясня! Тя ще разбере! Чест! Родина!“ Но имаше още едно съобщение, което досега не бе виждал… съобщение, което не можеше да й обясни. Разтреперан, той го прочете:
ОБЕКТ: ДЕЙВИД БЕКЪР — ТЕРМИНИРАН
Главата на Стратмор клюмна. Мечтата му бе умряла.
104.
Сюзан излезе от „Възел 3“.
Залиташе.
ОБЕКТ: ДЕЙВИД БЕКЪР — ТЕРМИНИРАН
Тръгна като в сън към главния изход на „Крипто“. В ушите й звучеше гласът на Грег Хейл: Сюзан, Стратмор ще ме убие! Сюзан, командърът е влюбен в теб!
Стигна до грамадната кръгла врата и отчаяно започна да набира комбинацията. Вратата не помръдваше. Опита отново, но масивната като врата на хранилище преграда не се отместваше. Изглежда, прекъсването на тока бе довело да изтриване на паролите за излизане. Капанът отказваше да я пусне.
Две ръце я обхванаха отзад и стиснаха полупарализираното й тяло. Докосването бе познато, но тя се погнуси. Макар в него да отсъстваше бруталната сила на Грег Хейл, долавяше се отчаяна грубост и твърда като стомана решимост.
Сюзан се обърна. Мъжът, който я държеше, бе смазан и изплашен. Лицето му… това лице тя не бе виждала.
— Сюзан… — умолително проговори Стратмор. — Мога да обясня.
Тя опита да се отскубне. Но той я държеше здраво.
Сюзан опита да изпищи, но нямаше глас. Опита се да побегне, но здравите му ръце не я пускаха.
— Обичам те — прошепна той. — И винаги съм те обичал.
Стомахът на Сюзан се обърна.
— Остани с мен.
В главата й се въртяха ужасяващи образи: затварящите се за последен път светлозелени очи на Дейвид… окървавеният труп на Грег Хейл на мокета… потрошеното обгоряло тяло на Фил Чартрукян върху кожуха на генератора.
— Болката ще мине — увещаваше я гласът. — И отново ще можеш да обичащ.
Но Сюзан не чуваше нищо.
— Остани с мен — умоляваше я гласът. — Аз мога да излекувам раните ти.
Тя отново започна да се бори със сковаващата я прегръдка.
— Направих го заради нас. Ние сме създадени един за друг… Сюзан, обичам те… — Потокът от думи се лееше, сдържан от години. — Обичам те… Обичам те!
И точно в този миг, сякаш отвратен от гнусното предложение на Стратмор, TRANSLTR изсъска безмилостно и остро. Звукът беше абсолютно нов… далечно, заплашително цвъртене, което се засилваше като развиваща се в търбуха на чудовището змия. Изглежда, фреонът така и не бе успял да стигне навреме там, където бе най-нужен.
Командър Стратмор пусна Сюзан и се обърна към струващия два милиарда долара компютър. Очите му се разшириха от страх.
— Не! — Той се хвана за главата. — Не!!!
Шестетажната „ракета“ се разтресе. Стратмор залитна неуверено напред. После падна на колене като окаян грешник пред своя гневен бог. Но това не можеше да помогне. В дъното на силоза титаново-стронциевите процесори на TRANSLTR току-що се бяха запалили.
105.
Огнена топка излетя нагоре през трите милиона силициеви чипа, съпроводена от уникален звук. Дращене на горски пожар, вой на торнадо, свистене на гейзер — всичко това събрано заедно в резониращия корпус. Беше като въздишка на дявол, носеща се из запечатана пещера в търсене на изход. Стратмор падна на колене, хипнотизиран от стремително приближаващия се зловещ звук. Звук, който предвещаваше превръщането на най-скъпия суперкомпютър в осеметажен огнен ад.
Мъчително бавно Стратмор се обърна към Сюзан. Тя стоеше като парализирана. Стратмор погледна с болка обляното й в сълзи лице. Сюзан сякаш блещукаше под флуоресцентната светлина. „Ангел!“ Потърси в очите й рая, който бе очаквал да намери, но видя там само смърт. Смъртта на нейното доверие. Любовта и честта бяха изчезнали. Фантазията, която го бе поддържала през последните години, бе умряла. Той никога нямаше да притежава Сюзан Флечър. Никога. В тялото му се разля внезапна пустота, пред която нямаше преграда.
Сюзан гледаше замаяна TRANSLTR. Знаеше, че там, в керамичната обвивка, към нея се носи огнена топка. Почувства бързото й издигане към кислорода, освобождаван от горящите чипове. Само след секунди „Крипто“ щеше да се превърне в нещо по-ужасно от пламтяща пещ.
Разумът й казваше да бяга, но мъртвата тежест на Дейвид Бекър я притискаше. Стори й се, че чува гласа му, умоляващ я да се махне по-скоро оттук, но нямаше къде да отиде. „Крипто“ бе запечатана гробница. Не че това имаше някакво значение, защото мисълта за предстоящата смърт не я плашеше. Смъртта щеше да сложи край на болката. Тя щеше да отиде при Дейвид.