— Червей?! — простена Бринкерхоф.
— Да, червей — разгорещи се Джаба. — Никакви сложни структури, най-първични инстинкти: яж, отделяй, пълзи. Това е. Простота. Смъртоносна простота. Прави, каквото е програмиран да прави, и се изнася.
Фонтейн го изгледа строго.
— И какво точно е програмиран да прави този червей?
— Нямам представа — отговори Джаба. — В момента се придвижва и се прикачва към секретните ни данни. След това… след това може да направи всичко. Може да реши да изтрие всичките ни файлове, а може да реши да запише усмихнати личица в определени файлове за случилото се в Белия дом.
— Можеш ли да го спреш? — попита все така спокойно Фонтейн.
Джаба въздъхна и се обърна към екрана.
— И за това нямам представа. Всичко зависи от това колко ни е ядосан авторът му. — Той посочи подканващото съобщение на стената. — Може ли за начало някой да ми каже какво означава това?
САМО ИСТИНАТА ЩЕ ВИ СПАСИ СЕГА… ВЪВЕДЕТЕ КЛЮЧОВАТА ФРАЗА:
Джаба чакаше за отговор, но никой не каза нищо, така че той продължи:
— На мен ми се струва, че някой се опитва да ни го начука, директор Фонтейн. Най-обикновено изнудване. Не съм виждал по-откровено написана бележка с искане за откуп.
В този момент се обади Сюзан Флечър. Гласът й беше тих, дрезгав, и кух.
— Това е… Енсей Танкадо.
Джаба я изгледа изненадано.
— Танкадо?!
Сюзан безсилно кимна и каза:
— Той искаше да си признаем… за TRANSLTR… но това му струва…
— Признание? — прекъсна я смаяно Бринкерхоф. — Танкадо е искал да си признаем за TRANSLTR? Според мен вече е малко късно за това!
Сюзан отвори уста, но Джаба я изпревари.
— По всичко личи, че Танкадо е използвал кил-код — каза той, загледан в съобщението на екрана.
— Кил-код? — повтори Бринкерхоф.
Джаба кимна.
— Да. Това е ключът, който спира червея. Казано просто, ако признаем, че притежаваме TRANSLTR, Танкадо ще ни даде кил-кода. Въвеждаме го и спасяваме базата данни. Добре дошли в ерата на цифровото изнудване.
Фонтейн стоеше като вкаменен.
— И с колко време разполагаме?
— Около час — отговори Джаба. — Колкото трябва, за да свикаме пресконференция и да изпеем, каквото се иска от нас.
— Препоръки? — настоя Фонтейн.
— Препоръки? — Джаба сякаш не вярваше на ушите си. — Искате препоръка? Ще ви дам препоръка! Ето я: спрете да се ебавате с хората!
— Я по-кротко! — изсумтя Фонтейн.
— Шефе! — възкликна Джаба. — Точно в този момент Енсей Танкадо е пребарал нашата база данни. Дайте му каквото иска! Щом иска светът да научи за TRANSLTR, обадете се в Си Ен Ен и си смъквайте гащите. И без това в момента TRANSLTR е свършил… какво ви пука, по дяволите?
Възцари се тишина. Фонтейн, изглежда, обмисляше предложението сериозно. Сюзан понечи да каже нещо, но Джаба отново я изпревари:
— Какво чакате, шефе? Свържете се с Танкадо по телефона. Кажете му, че сме съгласни. Този кил-код ни трябва, иначе смятайте, че утре няма да ни има.
Никой не помръдваше.
— А бе вие луди ли сте?! — изкрещя Джаба. — Обадете се на Танкадо! Кажете му, че свиваме знамената. Дайте ми килкода! Веднага!!! — Джаба извади мобилния си телефон и го тръсна, за да го отвори. Дайте ми номера му! Лично ще се обадя на тоя никаквец.
— Спри — прошепна Сюзан. — Танкадо е мъртъв.
Джаба я изгледа изумено, все едно го бяха пронизали с куршум в корема. Изглеждаше готов да рухне на пода.
— Мъртъв?! Но тогава… значи… не можем да…
— Значи, че ни трябва нов план — съвсем спокойно заяви Фонтейн.
Джаба ги гледаше като обезумял. Изведнъж някой се разкрещя като луд:
— Джаба! Джаба!…
Беше Соши Кута. Тичаше към подиума и носеше дълга разпечатка.
— Джаба! — ужасено потрети тя. — Червеят… Току-що разбрах какво е програмиран да направи! — И напъха разпечатката в ръцете му. — Изтеглих това от файла със системните заявки. Изолирахме командите на червея — виж тези фрагменти код.
Шефът на Сис-сек заби поглед в разпечатката и ахна:
— О, Господи! Танкадо… копеле мръсно!
110.
— Директор Фонтейн — каза Джаба, след като успя да си поеме дъх. — Нямаме избор. Трябва да изключим базата данни.
— Не може — отговори Фонтейн. — Резултатите ще са катастрофални.
Джаба знаеше, че директорът е прав. Базата данни на АНС беше свързана с повече от три хиляди клиенти от цял свят. Всеки ден военни от най-висш ранг отваряха сателитни снимки с актуална информация за дислокацията на въоръжените сили на други страни. Инженери на „Локхийд“ изтегляха структурирани по степента на засекретеност чертежи на съвременни оръжия. Агенти, изпратени в различни краища на света, проверяваха за настъпили промени в текущите им задачи. Базата данни на АНС бе гръбнакът на хиляди операции на американското правителство. Изключването й без предупреждение би предизвикало информационно затъмнение с непредсказуеми последици в разузнавателната общност.