— Съзнавам какво означава това, сър — обясни Джаба, — но просто нямаме избор.
— Обясни по-подробно — заповяда Фонтейн и хвърли бърз поглед на Сюзан, която стоеше до него, но тя изглеждаше като отнесена.
Джаба избърса челото си. На всички им беше ясно, че обяснението няма да им допадне.
— Този червей… — започна Джаба. — Червеят не изпълнява обикновен дегенеративен цикъл. Цикълът е селективен. С други думи… червеят яде само определени неща.
Бринкерхоф отвори уста, за да каже нещо, но Фонтейн му махна да мълчи.
— Повечето деструктивни програми от този тип просто изтриват базата данни — продължи Джаба, — но в нашия случай става дума за нещо по-сложно. Изтриването ще засегне само файлове с определени характеристики.
— Искаш да кажеш, че няма да атакува цялата база данни? — с надежда попита Бринкерхоф. — Но това е добре…
— Не! — избухна Джаба. — Лошо е! Толкова е лошо, че все едно ни го е начукал целият!
— Без цинизми! — скастри го Фонтейн. — За какви характеристики става дума? Файлове с военна информация? Секретни операции?…
Джаба поклати глава, погледна Сюзан, която все още сякаш беше някъде другаде, после каза:
— Сър, както ви е известно, всеки, който иска да се включи в базата данни отвън, трябва да мине през серия защитени сървъри, преди да получи достъп.
Фонтейн кимна. Йерархичната структура на достъпа до базата данни бе гениално замислена. Хората с допуск до нея можеха да се свързват по модем чрез интернет. И в зависимост от оторизиращата последователност получаваха достъп само до определените им информационни зони.
— Понеже сме свързани към глобалния интернет — обясни Джаба, — хакери, чужди правителства и акулите на ФЕГ се навъртат неуморно около тази база данни в опит да намерят начин да разбият защитата й.
— Знам — каза Фонтейн. — И също така неуморно и непрестанно филтрите на нашата защита ги държат настрана. Какво искаш да кажеш?
Джаба погледна разпечатката в ръцете си.
— Искам да кажа следното: червеят на Танкадо не атакува данните ни, а филтрите на защитата ни.
Фонтейн пребледня. Сега вече последиците му бяха ясни: червеят имаше за цел премахването на филтрите, благодарение на които базата данни можеше да предлага секретна информация. Без филтрите цялата информация в базата данни щеше да стане достъпна за всеки отвън.
— Трябва да се изключим — повтори Джаба. — Само след час всеки третокласник с модем ще има максимален допуск до всичко.
Фонтейн мълчеше.
Джаба очевидно губеше търпение. Накрая викна на Соши:
— Соши! Ви-ар! Веднага!
Соши хукна нанякъде.
Джаба често прибягваше до ви-ар. В компютърните среди ВР означава „виртуална реалност“, но в АНС съкращението се използваше за „визуална репрезентация“. В свят, пълен с техници и политици с различна степен на техническа компетентност, графичното представяне често бе единствената възможност да се илюстрира идея — една-единствена падаща крива обикновено предизвикваше десет пъти по-енергична реакция от томове таблични данни. Джаба знаеше, че в дадената ситуация ви-ар е най-прекият път да докаже основателността на безпокойствата си.
— Ви-ар! — извика Соши от един терминал в дъното на залата.
На стената пред тях се появи компютърно генерирана графика. Сюзан я погледна незаинтересовано, но всички други се взряха в екрана.
Графиката показваше мишена. В самия й център се намираше червен кръг с надпис „Данни“. Около центъра имаше пет концентрични окръжности — поясите бяха в различен цвят и с различна дебелина. Най-външният кръг бе с понижена наситеност на цвета и вече почти прозрачен.
— Имаме пет нива на защита — обясни Джаба. — Основния хост, който наричаме „Бастион“, два комплекта пакетни филтри за FTP и X11, тунелен блок и накрая РЕМ базиран прозорец за оторизация, резултат от проект „Тръфъл“. Външният щит, който практически изчезва пред очите ви, е хостът по външния периметър. Виждате, че вече почти го няма. До един час такава ще е съдбата и на петте щита. След това можем да приветстваме с добре дошъл всеки, който пожелае да ни посети. Защото тогава всеки байт информация на АНС ще бъде публично достояние.