Фонтейн разглеждаше диаграмата с пламтящ поглед. Вринкерхоф изпъшка безсилно:
— И този червей може да отвори нашата база данни за света?
— Детска игра за Танкадо — отсече Джаба. — „Гонтлит“ беше единствената ни сигурна защита. И Стратмор я ликвидира с едно щракване на пръсти.
— Но това е война — прошепна Фонтейн; в гласа му за първи път се промъкваше някаква емоция.
Джаба поклати глава.
— Съмнявам се Танкадо някога да е допускал, че може да се стигне дотук. Според мен е смятал, че винаги може да сложи край на играта.
Фонтейн гледаше замислено екрана, на който междувременно първата от петте стени се стопи без следа.
— Лека му пръст на „Бастион“! — извика един техник в дъното на залата. — В момента е оголен вторият щит!
— Трябва да започнем да изключваме — настоя Джаба. — Както се развиват нещата, смятам, че разполагаме с не повече от четиридесет и пет минути. Изключването е сложен процес.
Това беше истина. Базата данни на АНС бе конструирана по начин, предполагащ, че никога няма да остане без захранване — случайно или злоумишлено. Към многократното дублиране на телефонни и захранващи линии, осъществено под земята, и към проектираната с няколко нива на резервиране мрежа съществуваха няколко схеми на свързване към щатската електроподаваща мрежа с оглед избягване на зависимостта от един доставчик. Изключването на подобна система представляваше поредица от потвърждавания в рамките на специално изработен за екстрени ситуации протокол и беше много по-сложно от изстрелването на балистична ракета от атомна подводница.
— Имаме време — каза Джаба, — но само, ако не се бавим. Ръчното изключване ще ни отнеме около половин час.
Фонтейн продължаваше да гледа диаграмата, явно обмисляше съществуващите възможности.
— Шефе! — избухна Джаба. — Когато файъруолите се сринат, всеки жител на тази планета с компютър пред себе си ще получи висша степен на допуск до най-съкровените ни тайни! Говоря за онова ниво, на което не съществуват ограничения. Доклади от тайни операции! Внедрени агенти! Имена и адреси на всички участници във федералната система за охрана на свидетели! Кодове, оторизиращи изстрелването на ракети! Трябва да изключваме! Веднага!
Но директорът не изглеждаше развълнуван.
— Трябва да има някакъв друг начин.
— Да! — изкрещя Джаба. — Кил-кодът! Само че, както разбирам, единственият, на когото е известен, е мъртъв!
— А не можем ли да извъртим комбинациите? — предложи Бринкерхоф. — Методът на грубата сила. Да го налучкаме?
Джаба безпомощно вдигна ръце.
— Господи боже мой! Става дума за нещо като парола, с други думи — случайна комбинация. Няма как да се досетим. Да го налучкаме!? Ако смяташ, че можеш да въведеш шестстотин трилиона числа в следващите четиридесет и пет минути… моля, заповядай!
— Кил-кодът е в Испания — със слаб глас се намеси Сюзан. Всички присъстващи се обърнаха към нея. Това бяха първите й думи от доста време.
— Танкадо го е предал, преди да умре — обясни тя. Очите й бяха плувнали в сълзи.
Никой не разбираше за какво става дума.
— Ключът — обясни Сюзан и потръпна. — Командър Стратмор е изпратил там човек, който да го издири.
— И? — попита Джаба. — Намерил ли го е?
Сюзан неуспешно се опитваше да преглътне напиращите да бликнат сълзи.
— Да — задавено отговори тя. — Мисля, че е успял.
111.
В командната зала се разнеси силен вик:
— Акули!
Джаба мигновено се извърна към екрана. Извън концентричните окръжности се бяха появили две тънки линии. Изглеждаха като сперматозоиди, опитващи се да оплодят съпротивляваща се яйцеклетка.
— Кръв във водата, момчета! — Джаба се обърна към директора. — Трябва ми решение. Или започваме да изключваме моментално, или няма да успеем да го направим навреме. В мига, в който усетят, че „Бастион“ го няма, двамата натрапници ще нададат боен вик.
Фонтейн не реагира. Беше дълбоко замислен. Новината на Сюзан Флечър за намиращия се в Испания ключ му се бе сторила окуражаваща. Той я погледна. Тя изглеждаше като оттеглила се в собствен свят, седнала безсилно на един стол и отпуснала глава в ръцете си. Фонтейн не знаеше какво точно е предизвикало тази реакция, но каквото и да беше, време за това нямаше.
— Искам решение! — продължи да настоява Джаба. — Веднага!
Фонтейн вдигна поглед. И му отговори с абсолютно спокоен глас:
— Искаш решение? Ще го получиш. Няма да изключваме! Ще чакаме.
Челюстта на Джаба провисна.
— Какво?! Но това е…