— Трябва да е ключът — заяви Бринкерхоф.
Фонтейн мълчеше и мислеше.
— Не съм сигурен, че е ключът — със съмнение каза Джаба. — Изглежда ми доста невероятно Танкадо да е използвал неслучайна поредица.
— Добре де — нетърпеливо се провикна Бринкерхоф, — пропуснете интервалите и въведете проклетия код без тях!
Фонтейн се обърна към Сюзан:
— Вашето мнение, госпожице Флечър?
Тя се замисли за момент. Не можеше да каже какво точно, но нещо определено не беше наред. Сюзан познаваше Танкадо достатъчно добре и помнеше, че този човек обожаваше простотата. Неговите доказателства и стилът му на програмиране винаги бяха кристално ясни и абсолютни. Да се изпускат интервалите й се струваше много странно. Вярно, беше дреболия, но това бе дефект и в никакъв случай не бе чисто. Най-сетне, общо казано, това не можеше да се възприеме като перлата в короната на Танкадо.
— Не ми изглежда наред — каза накрая Сюзан. — Не мисля, че това е ключът.
Фонтейн пое дълбоко дъх, без да я изпуска от поглед.
— Госпожице Флечър, според вас, ако това не е ключът, защо Танкадо е искал да го даде някому? Ако е знаел, че сме го убили… не е ли логично да предположим, че би искал да ни накаже, като направи така, че пръстенът да изчезне?
В диалога се намеси нов глас:
— Ъъ… господин директор?
Всички очи се насочиха към екрана. Беше агент Колиандър в Севиля. Беше се навел над рамото на Бекър и говореше в микрофона.
— Дано тази информация ви е от полза, но аз не съм сигурен, че Танкадо е знаел, че го убиват.
— Моля? — попита Фонтейн.
— Улохот беше професионалист, сър. Ние бяхме свидетели на убийството — както ви казах, то стана на петдесетина метра от нас. Всички улики подсказват, че Танкадо не е съзнавал нищо.
— Улики? — извика Бринкерхоф. — За какви улики говорим? Танкадо е дал пръстена. Какво по-голямо доказателство от това?
— Агент Смит — прекъсна го Фонтейн, — какво ви кара да смятате, че Танкадо не е съзнавал, че ние стоим зад наближаващата му смърт?
Смит прочисти гърло.
— Улохот го уби с НТК — неинвазивен травмиращ куршум. Това представлява гумен цилиндър, който удря гръдния кош и се пръска. Безшумно. Много чисто. Танкадо е почувствал остра болка, преди да получи сърдечна криза.
— Травмиращ куршум — замислено каза Бекър. — Това обяснява синината.
— Съмнително е Танкадо да е свързал усещането с наемен убиец — поясни Смит.
— Въпреки това той е дал пръстена си на непознат — напомни Фонтейн.
— Така е, сър. Но той не потърси с поглед нападателя си. Жертвата винаги търси своя нападател след изстрел. Това е инстинкт.
Последното озадачи Фонтейн.
— Твърдите, че Танкадо не се е огледал за Улохот?
— Не, сър. Разполагаме с филм, ако желаете…
— Филтърът на Х-11 сдаде! — изкрещя един техник. — Червеят вече почти постигна целта си.
— Забравете филма — заяви Бринкерхоф. — Въведете проклетият кил-код и да приключваме с това!
Джаба въздъхна, възвърнал за миг хладнокръвието си.
— Директоре, ако въведем грешния код…
— Да — прекъсна го Сюзан, — ако Танкадо не е подозирал, че го убиваме ние, тогава трябва да разполагаме с отговорите на някои въпроси.
— Как сме с времето, Джаба? — попита Фонтейн.
— Около двайсетина минути. Но е хубаво да използваме това време разумно.
Фонтейн се замисли за момент. После въздъхна тежко.
— Добре… пуснете филма.
117.
— Започваме излъчването след десет секунди — каза агент Смит. — Ще предаваме през кадър и ще изпуснем звука, за да сме максимално близко до реално време.
Всички на подиума се бяха смълчали — гледаха и чакаха. Джаба чукна няколко клавиша и пренареди видеостената. Съобщението на Танкадо отиде най-вляво:
САМО ИСТИНАТА ЩЕ ВИ СПАСИ СЕГА…
В дясната част на стената се виждаше статичен изглед на вътрешността на микробуса и Бекър и двамата агенти, събрани около камерата. В центъра се появи размит образ. Кадърът се разпадна в бял шум, после отново се материализира в черно-бял изглед на парка.
— Начало — поясни агент Смит.
Филмът беше като от старите ленти — образът бе наклонен и подскачащ, което донякъде бе резултат от пропускането на кадри, процес, който намаляваше наполовина обема на информацията и така ускоряваше предаването й.
В началото се показваше общ план на обширни затревени площи, затворени в единия край от полукръгла фасада — севилското Аюнтамиенто. На фона се виждаха дървета. Паркът беше празен.
— Х-11 сдаде! — извика техник. — Много гладен червей бе!
Смит започна да разказва. Коментарът му се отличаваше с безпристрастността на опитен агент.