Камерата даде Танкадо в едър план. Ръцете му бяха събрани върху безжизнения му гръден кош. Пръстена го нямаше.
118.
— Това е доказателство — решително заяви Фонтейн. — Танкадо сам предава пръстена. Искал е да се отърве от него… явно, за да не попадне у нас.
— Но, господин директор — възрази Сюзан, — в това няма логика. Ако Танкадо не е осъзнавал, че е смъртно ранен, защо ще иска да даде някому кода?
— Съгласен съм — обади се Джаба. — Той е бунтовник, но бунтовник със съвест. Едно е да ни накара да си признаем за TRANSLTR, съвсем друго — да предаде на света нашата база данни.
Фонтейн го изгледа. Явно не вярваше на ушите си.
— Ти наистина ли вярваш, че Танкадо е искал да спре този червей? Нима допускаш, че последните му мисли са били за бедната АНС?
— Тунелният блок изтънява! — извика някой от техниците. — Пълна уязвимост след максимум петнайсет минути!
— Ето какво ще ви кажа — продължи директорът, поел контрола в ръцете си. — След петнайсет минути всяка страна от Третия свят ще научи как да създаде междуконтинентална балистична ракета. Ако някой в тази стая смята, че има по-добър кандидат за кил-код от фразата на този пръстен, аз целият съм слух. — Директорът направи пауза. Никой не проговори. Той се обърна отново към Джаба и двамата кръстосаха погледи. — Танкадо е предал пръстена си с цел, Джаба. Дали е мислел, че така го скрива по-далеч от нас, или си е представял, че дебелакът ще изтича до първия телефон и ще ни се обади с информацията, не знам и не ме интересува. Въвеждаме цитата. Веднага. Точка!
Джаба пое дълбоко дъх. Знаеше, че Фонтейн е прав — по-добра алтернатива не съществуваше. Времето стремително изтичаше.
— Добре… — Джаба придърпа клавиатурата. — Господин Бекър? Дайте ми текста, моля! Внимателно и без да бързате…
Дейвид Бекър прочете цитата и Джаба го въведе. Когато свършиха, двамата провериха правилността на текста без интервалите. Сега в централния прозорец на видеостената се виждаше:
QUISCUSTODIETIPSOSCUSTODES
— Не ми харесва — прошепна Сюзан. — Не е елегантно.
Джаба се поколеба с пръст над клавиша ENTER.
— Вкарай го — нареди Фонтейн.
Джаба удари клавиша с пръст. В следващата секунда цялата зала разбра, че това е грешка.
119.
— Ускорява се! — извика Соши от дъното на залата. — Това не е кодът!
Всички се вкамениха. На екрана пред тях имаше съобщение за грешка:
ГРЕШКА ПРИ ВЪВЕЖДАНЕТО. ДОПУСКАТ СЕ САМО ЦИФРИ.
— Мамка му! — изкрещя Джаба. — Само цифри! Трябвало е да въведем някакво число! Сега вече се преебахме! Този пръстен е боклук!
На централния екран, точно под съобщението за грешка, ви-ар програмата рисуваше ужасяваща картина. В мига, в който се предаде и третият файъруол, няколко черни линии, представляващи хакери-мародери, се хвърлиха неумолимо към ядрото на системата. С всеки момент към тях се присъединяваше нова линия. И следваща…
— Гъмжи от хакери! — извика Соши.
— Потвърждавам опити за презокеанска връзка! — предупреди друг техник. — Явно се разчува.
Сюзан отмести поглед от картината на рухващите файъруоли и насочи вниманието си към страничния екран. Филмът с убийството на Танкадо бе започнал отначало. Познатата й вече последователност от образи бе зациклена до безкрай: Танкадо се хваща за гърдите, пада и с изражение на безкрайна паника насила навира пръстена си на групичка случайни и нищо неподозиращи туристи. „Няма логика помисли си тя. — Ако не е знаел, че ние сме поръчали убийството му“. Но нищо логично не й идваше наум. Вече бе прекалено късно. „Нещо изпускаме“.
Не екрана броят на „блъскащите по вратата“ хакери се удвояваше на всеки няколко минути. Отсега нататък числото щеше да нараства експоненциално. Хакерите са едно голямо семейство и мечтаят да споделят новината за поредната паднала жертва.
Лиланд Фонтейн, изглежда, бе видял достатъчно.
— Изключете — нареди той. — Изключете това проклето нещо.
Джаба гледаше право напред, като капитан на потъващ кораб.
— Твърде е късно, сър. Нищо не може да ни спаси.
Сюзан надникна над рамото на Джаба.
— Атакувани сме от ранна версия на червея на Танкадо?
— Изгладена или не — с горчивина отбеляза Джаба, — тя ни насини гъза!
— Не… това не се връзва! — възрази Сюзан. — Танкадо беше известен перфекционист. Абсурд е да остави бъгове в програмата си.
— И то колко! — извика Соши, грабна разпечатката от ръцете на Джаба и я тикна под носа на Сюзан. — Ето!