— Добре, като няма какво друго… започвайте да изваждате. Аз се залавям с горната четвърт. Сюзан — за теб е средата. Останалите си разпределете другото. Напомням — търсим разлика, която се изразява с просто число.
Само след няколко секунди стана ясно, че никога няма да се справят. Числата бяха големи, а имаше случаи, когато размерностите на величините не съвпадаха.
— Ябълки и портокали… — гневно мърмореше Джаба. — Имаме гама-лъчи срещу електромагнитен импулс… делящ се срещу неделящ се… пречистен срещу такъв с процентно съдържание. Пълна бъркотия!
— Трябва да е тук! — твърдо заяви Сюзан. — Трябва да помислим. Има някаква разлика между урана и плутония, която ни се изплъзва! Със сигурност е нещо просто!
— Ъъ… може ли? — обади се Соши. Беше отворила втори прозорец с таблицата и методично я преглеждаше.
— Какво има? — попита Фонтейн. — Намери ли нещо?
— Ммм… донякъде — неуверено отговори тя. — Нали ви казах, че бомбата над Нагасаки е била плутониева?
— Да — отговориха всички.
— Ами… — Соши пое дълбоко дъх. — Излиза, че съм направила грешка.
— Какво? — задави се Джаба. — Търсим не каквото ни трябва?
Без да отговаря, Соши посочи екрана. Всички се събраха край нея и впериха поглед в него:
… разпространената заблуда, че бомбата над Нагасаки е била от плутоний. В действителност при това атомно устройство е бил използван уран, също както и при другото над Хирошима.
— Но… — запъна се Сюзан. — Ако „елементите“ са уран и в двата случая, как тогава ще намерим разликата между тях?
— А може Танкадо да е сбъркал — предположи Фонтейн. Може да не е знаел, че бомбите са еднакви.
— Не — въздъхна Сюзан. — Танкадо беше недъгав именно заради тези бомби. И съм убедена, че е знаел всичко възможно най-точно!
126.
— Една минута! — Джаба хвърли поглед към ви-ар екрана. — РЕМ оторизацията си отива. Това беше последната ни защита. А пред вратата се е събрала цяла тълпа.
— Съсредоточете се! — извика Фонтейн.
Соши седна пред терминала и започна да чете на глас:
— „… Бомбата над Нагасаки не е използвала плутоний, а лабораторно получен обогатен на неутрони изотоп на урана с атомно число 238“.
— Мамка им! — не издържа Бринкерхоф. — И двете бомби са използвали уран. „Елементите отговорни за Хирошима и Нагасаки“ са уран. И разлика между тях няма!
— Това е краят! — прошепна Мидж.
— Почакайте… — обади се Сюзан. — Я прочети пак последната част!
Соши повтори текста:
— „… лабораторно получен обогатен на неутрони изотоп на урана с атомно число 238“.
— Двеста трийсет и осем!? — възкликна Сюзан. — Не видяхме ли току-що някъде да пише, че за бомбата над Хирошима е използван друг изотоп на урана?
Соши трескаво върна текста на въпросното описание и намери точното място:
— Да! Тук се казва, че при бомбата над Хирошима е използван друг изотоп на урана!
Мидж смаяно ахна:
— И при двете уран… но различен?
— Уран и при двете? — Джаба застана пред монитора. — Значи ябълки и ябълки? Идеално!
— По какво се различават изотопите? — осведоми се Фонтейн. — Трябва да е нещо елементарно.
Соши отново запрелиства документа.
— Почакайте… търся… окей…
— Четиридесет и пет секунди!!! — разнесе се глас на ръба на отчаянието.
Сюзан вдигна поглед. Последният щит беше невидимо тънък.
— Ето го! — извика Соши.
— Чети! — От Джаба струеше пот. — Каква е разликата? Трябва да има някаква разлика между тях!
Всички зачетоха текста:
… двете бомби използвали различно гориво… идентични химически характеристики. Никаква химическа реакция не може да раздели изотопите един от друг. С изключение на атомното им тегло, те са неразличими.
— Атомното тегло! — възбудено каза Джаба. — Това е! Единствената разлика е в атомното им тегло! Ето го ключа! Дайте ми теглата! Ще ги извадим!
— Момент! — каза Соши и трескаво запрелиства документа. — Тук някъде беше… Аха! — И отново всички едновременно се взряха в текста.
… разликите в теглото са минимални…
… газова дифузия, за да се отделят един от друг…
… 10,032498×10134 в сравнение с 19,39484×1023*…
— Ето! — изкрещя от възбуда Джаба. — Това е! Това са теглата!
— Трийсет секунди!!!
— Хайде! — прошепна Фонтейн. — Извадете ги. Бързо!
Джаба извади джобния си калкулатор и започна да въвежда числата.
— Каква е тази звездичка? — сепна се Сюзан. — След числата има звезда!
Но Джаба не й обръщаше внимание — вече блъскаше по клавишите на калкулатора си.
— Полека! — охлади ентусиазма му Соши. — Трябва ни точно число!