— И очаквате Великов да се хване на въдицата, след като знае, че това е лъжа?
— Изобщо не очаквам да се хване на въдицата. Той не е кретен. Но ще надуши измамата и ще има да се чуди доколко знаем за острова. А само това можем да направим — да го оставим да се чуди. Освен това ще му размътим водата, като заявим, че сведенията ни идват от фотографски доказателства, от които се вижда, че надуваемата ви лодка е била изхвърлена на големия остров Куба. Това ще намали натиска върху пленниците им и ще накара Великов да гадае. La piece de resistance12 ще бъде разкритието, че трупът на Пит е бил намерен от бахамски рибар.
— Как, по дяволите, да разбирам предложението ти? — попита настоятелно Сандекър.
— Още не съм го измислил докрай — призна си Броган, — но основната ми идея е да промъкна тайно Пит обратно на острова.
След като разпитът на Пит приключи, Броган веднага се върна в кабинета си и вдигна телефона. Обаждането му мина през обичайната процедура на междинно свързване и накрая се чу гласът на президента.
— Моля те, Мартин, бъди кратък, защото тръгвам за Кемп Дейвид.
— Току-що приключих с разпита на Дърк Пит.
— Той успя ли да хвърли повече светлина?
— Даде ни важните разузнавателни сведения, които ни бяха нужни.
— За главната квартира на Великов ли?
— Насочи ни право към златната жила.
— Чудесно. Значи сега хората ти ще могат да предприемат операция за проникване в тила на противника.
— Мисля, че трябва да се направи нещо още по-трайно.
— Имаш предвид да се осуети заплахата от съоръжението, като бъде разгласено за съществуването му пред световната преса ли?
— Не. Имам предвид да проникнем в него и да го разрушим.
43.
След като пристигна в Кемп Дейвид, на президента му бе предложена лека закуска. Времето беше топло за сезона — последните дни на циганското лято — и той беше облечен с памучни панталони и риза с къси ръкави.
Седнал в широко кресло, с няколко папки в скута, той изучаваше биографиите на членовете на „тайното ядро“. След като прегледа и последната папка, затвори очи и се размисли над възможностите си, като се питаше какво да каже на мъжете, които се бяха събрали в главната трапезария.
В студиото влезе Хейгън и безмълвно го изчака да отвори очи.
— Ние сме готови, Винс.
Президентът бавно стана от креслото.
— Може пък и да се разберем накрая.
Мъжете бяха насядали около дългата маса за хранене, както бе наредил президентът. Не присъстваше никаква охрана — не беше и нужно. Това бяха добронамерени хора, които не възнамеряваха да вършат престъпление. Всички почтително станаха на крака, когато президентът влезе, но той бързо им махна с ръка да седнат.
Присъстваха осем души. Генерал Фишър, Бут, Мичъл и Буш седяха от едната страна на масата срещу Ериксън, сенатор Портър и Дан Фосет. Хъдсън беше заел далечния край на масата. Липсваше само Реймънд Лебарон.
Всички бяха облечени с всекидневно облекло и се бяха разположили удобно като играчи на голф, отпочиващи в клуба си. Изглеждаха напълно самоуверени, без никакви признаци на напрегнатост.
— Добро утро, господин президент! — поздрави го бодро сенатор Портър. — На какво дължим честта за това загадъчно събиране?
Президентът прочисти гърлото си и заговори:
— На всекиго от вас е известно защо ви повиках тук. Затова не е нужно да си играем на криеница.
— Но нямате намерение да ни поздравите, нали? — попита Клайд Бут саркастично.
— Зависи, може и да има похвали, а може и да няма — отбеляза студено президентът.
— От какво зависи? — попита безцеремонно Ериксън.
— Мисля, че това, което президентът иска да измъкне от нас — обади се Хъдсън, — е да благословим руснаците с разрешение да предявят претенции за част от луната.
— Както и признание за масово убийство.
Ролите се размениха. Всички онемяха и загледаха президента с очи като на риби във фризер.
Сенатор Портър, известен с бързия си ум, пръв предприе атака.
— Организирано или с отрова в чая като в „Арсеник и стари дантели“? Разрешете да ви попитам, господин президент, за какво, по дяволите, говорите?