— Блясъкът й вече помръкна. — Гласът на Антонов беше изпълнен с пораженчески тон. — Невероятното американско постижение ще засенчи всяка пропагандна стойност на нашето.
— Може би все още можем да им попречим — подметна мрачно Есенин.
Корнилов погледна генерала.
— Как? Като изпратим по-подготвена бойна сила ли?
— Точно така.
— А не е ли по-добре да ги изчакаме да се върнат?
Антонов погледна с любопитство Корнилов.
— Какво имаш предвид?
— Говорих с Владимир Полевой. Той ми каза, че подслушвателният център на ГРУ в Куба е засякъл и разшифровал разговори и видеопредавания от американската лунна колония с обект, разположен някъде извън Вашингтон. Ще изпрати копия от записите по куриер. В един от разговорите се споменавало за заплануваното вече завръщане на колонизаторите на земята.
— Нима се връщат? — попита Антонов.
— Да — отвърна Корнилов. — Според Полевой след четирийсет и шест часа те възнамерявали да се скачат с американската космическа станция, а после да се приземят на космодрума „Кенеди“ в Кейп Канаверал със совалката „Гетисбърг“.
Лицето на Антонов просветна.
— В такъв случай наистина все още има шанс да им попречим, нали?
Есенин кимна.
— Можем да ги унищожим в далечния космос, преди да са се качили на космическата станция. Те няма да посмеят да ни върнат със същото. Ще ги възпрат престъпленията, които извършиха срещу нас.
— Най-добре да запазим отмъщението си като средство за упражняване на влияние — отбеляза многозначително Корнилов.
— В какъв смисъл влияние?
Корнилов се усмихна загадъчно.
— Както казват американците, „топката е в нашето поле“. Сега те са в отбранително положение. Белият дом и Държавният департамент вероятно вече пишат отговор на очаквания протест от наша страна. Предлагам да заобиколим установения ред и да си мълчим. Да не играем ролята на засегната нация. Вместо това да упражним влиянието си и да се възползваме от случая.
— От кой случай?
— Да заграбим огромното количество данни, които ще вземат със себе си завръщащите се лунни колонизатори.
— По какъв начин? — попита Есенин.
Усмивката по лицето на Корнилов изчезна и се замени с напълно сериозен израз.
— Като принудим „Гетисбърг“ да се разбие на територията на Куба.
Четвърта част
Гетисбърг
49.
3 ноември 1989
Остров Сан Салвадор
Пит беше на път да полудее. Двата дни бездействие се оказаха най-мъчителните в живота му. Времето му минаваше предимно в хранене, гимнастика и спане. Тепърва щяха да го викат да участва в практическо обучение. Час по час проклинаше полковник Клайст, който понасяше яростните нападки на Пит със стоическо безразличие, и през стиснати зъби търпеливо му обясняваше, че сам щял да прецени кога неговият кубински специален отряд е достатъчно подготвен, за да нападне Кайо Санта Мария. Не, изобщо не възнамерявал да съкрати определения срок.
Пит изкарваше раздразнението си, като преплуваше дългото разстояние до външния риф, а после изкатерваше стръмната стена на една скала, чието било се надвесваше над морето.
Старите моряци наричаха Сан Салвадор, най-малкия от Бахамските острови, остров Уотлинг, на името на морски разбойник, фанатичен радетел на спазването на обичаите, който биел с камшик всеки член на екипажа си, който не зачитал Сабата13. Освен това те смятали, че именно на този остров Колумб стъпил за първи път в Новия свят. Едва ли някой от туристите, прехласващи се по живописното му пристанище и пищна растителност, осеяна със сини сладководни езера, би предположил, че тук се намира огромен комплекс за военно обучение и съоръжение за наблюдение на ракети.
ЦРУ беше заградило с колове участъка си, разположен на брега на така наречения френски залив в най-южната точка на острова. Никакъв път не свързваше тайния тренировъчен център с град Кокбърн и главното летище. Единственият начин да се влезе или излезе от него беше или с малка лодка между стръмните скали, или с хеликоптер.
На третия ден от пребиваването си на острова Пит се събуди малко след изгрев-слънце и преплува близо километър навътре в морето, след което се върна обратно на брега, като междувременно се гмуркаше между кораловите рифове. След два часа излезе от топлата вода и се просна на брега. Чувство за безпомощност го изпълни, докато гледаше към Куба.
13
Или Шабат (евр.) — седмият ден от седмицата (събота), ден за почивка и религиозни ритуали сред евреите и някои християнски църкви. — Б.пр.