— Продължавайте.
— Не пропускайте вероятността от подводни датчици — поясни Пит. — Великов сигурно е обточил дъното под острова с датчици, които могат да отчитат всяко движение на водната маса, причинено от корпус на подводница, и всяка водна вдлъбнатина, образувана от витлата й.
— Нашето ПССП е конструирано да се промъква през такива системи.
— Едва ли ще може, ако морските инженери на Великов са поставили датчиците на сто метра един от друг. Тогава нищо освен стадо риби не може да мине край тях. Видях камионите в гаража на обекта. В порядъка на десет минути след подаден предупредителен сигнал Великов е в състояние да изкара охранителна войска на брега, която ще размаже хората ви още преди да са стъпили на сушата. Предлагам ви двамата с Клайст да препрограмирате електронните си военни игри.
Кинтана потъна в мълчание. Прецизно разработеният му план започна да се пропуква и разбива на парчета пред очите му.
— Трябвало е компютрите ни да предвидят това — свъси вежди той.
— Те не могат да създадат нещо, на което не са научени — отвърна философски Пит.
— Нали разбирате, че това означава да отменим мисията. Без елемента на изненадата няма ни най-малка надежда да разрушим обекта и да спасим госпожа Лебарон и останалите.
— Не съм на същото мнение.
— Мислите, че сте по-умен от компютрите ни?
— Избягах от Кайо Санта Мария, без да бъда разкрит. Мога да преведа хората ви дотам по същия начин.
— С флотилия от вани за баня ли? — изсмя се жлъчно Кинтана.
— Дойде ми наум по-съвременен метод.
Кинтана погледна Пит дълбоко замислен.
— Нима имате предвид някаква друга хитрина?
— И още как!
— И можем да спазим определения срок?
— Да.
— И да успеем?
— По-добре ли ще се почувствате, ако ви подпиша застрахователна полица?
Кинтана се почувства напълно убеден от тона на Пит. Той се обърна и тръгвайки към лагера, подвикна през рамо:
— Хайде, елате, господин Пит. Време е да ви натоварим с работа.
50.
Фидел Кастро седеше прегърбен на рибарския стол и гледаше замислен над кърмата на дългата дванайсет метра моторна лодка с кабини. Раменете му бяха препасани с предпазен ремък, а облечените с ръкавици ръце държаха отпуснато тежката въдица. Една минаваща баракуда отнесе стръвта за делфини, но Кастро като че ли не обърна внимание. Мислите му не бяха съсредоточени в улова.
Мускулестото му тяло, което навремето му бе спечелило славата на „най-добрия училищен атлет на Куба“, с възрастта се бе отпуснало и наедряло. Къдравата коса и острата му брада вече се прошарваха, но революционният пламък в тъмните му очи продължаваше да свети ярко, както преди трийсет години, когато слезе от планините на Сиера Маестра.
Облеклото му се състоеше само от къси спортни гащета, стари гуменки, бейзболна шапка и слънчеви очила. От единия край на устата му висеше загаснала недопушена хаванска пура.
Той се обърна и засенчи очите си от силното тропическо слънце.
— Значи искаш да престана да говоря за internacionalismo14, така ли? — надвика той рева на двата дизелови двигателя. — И да изоставя политиката ни за разширяване на кубинското влияние в чужбина? Това ли искаш?
Раул Кастро седеше в шезлонг и държеше бутилка бира.
— Не да изоставиш тази политика, а тихомълком да спуснеш завесата пред поетите ни в чужбина задължения.
— И това го казва брат ми, твърдолинейният революционер! Какво те доведе до този обрат на убежденията ти?
— Времената се променят — отвърна Раул простичко.
Хладнокръвен и сдържан пред хората, по-малкият брат на Фидел беше остроумен и привлекателен. Имаше черна коса, гладко пригладена и ниско подстригана над ушите, закачлив израз на лицето и очи, тъмни и блестящи като мъниста. Поддържаше грижливо тънки мустачки, чиито заострени краища свършваха точно над краищата на горната устна.
Фидел избърса с опакото на ръката си няколкото капки пот, които се бяха събрали над веждите му.
— Не мога току-така да зачеркна огромната цена в пари и кръв на войниците ни. А приятелите ни в Африка и Америка? И тях ли да зачеркна като жертвите в Афганистан?
— Цената, която Куба плати за въвличането ни в революционни движения далеч надхвърля печалбите. Ето, спечелихме приятели в Ангола и Етиопия. Но какво ще направят те за нас в замяна? И двамата с теб знаем, че отговорът е: нищо. Време е да погледнем истината в очите, Фидел, и да признаем грешките си. Аз съм първият, който ще признае своите. За бога, дай да сложим край на загубите и да се заемем отново да изградим от Куба велика социалистическа нация, на която целият Трети свят да завижда. Ще постигнем повече, ако ги накараме да изкопират примера ни, отколкото ако проливаме заради тях кръвта на народа ни.