Выбрать главу

— Доста жестока мисъл, но трябва да я приемем на сериозно — каза Броган. — Съветските водачи положително ще сметнат, че са в пълното си право да разрушат станцията ни и всеки космонавт на борда й.

— Или пък совалката и целият й екипаж — допълни Поуст.

Президентът вторачи поглед в генерала.

— Възможно ли е „Кълъмбъс“ и „Гетисбърг“ да бъдат опазени?

Поуст едва забележимо поклати глава.

— Нашите отбранителни системи с рентгенови лазери няма да проработят по-рано от година и два месеца. Докато са в космоса, и станцията, и совалката са уязвими към съветските разрушителни спътници „Космос 1400“. Можем да осигурим сигурна защита на „Гетисбърг“ едва след като тя навлезе в плътната земна атмосфера.

Президентът се обърна към Броган.

— Ти какво ще кажеш, Мартин?

— Не мисля, че те ще вземат на прицел „Кълъмбъс“, защото по този начин ще ни предизвикат да им направим същото с новата им космическа станция „Салют 10“. По-скоро ще насочат вниманието си към совалката.

Смразяваща тишина се слегна над залата „Рузвелт“ — всеки от присъстващите се вглъби в собствените си мисли. След малко лицето на Хъдсън просветна и той почука с писалката си върху масата.

— Пропуснахме нещо. — Гласът му прозвуча с равен тон.

— Какво е то? — попита Фосет.

— Истинската им цел, скрита зад нападението над колонията Джърси.

Броган пръв изрази предположението си:

— Да си запазят достойнството, като разрушат всички следи от нашето важно научно постижение в космоса.

— Не да го разрушат, а да го откраднат — разгорещи се Хъдсън. — Убийството на колонизаторите не е с цел отмъщение око за око. Джес Симънс е прав. За кремълския начин на мислене е от жизненоважно значение да превземат базата непокътната, за да си присвоят технологията, данните и резултатите от нашия двайсет и пет годишен труд на стойност милиарди долари. Това им е целта. А отмъщението им е на второ място.

— Добре обосновано твърдение — отбеляза Оутс. — Само че след като колонизаторите са на път към земята, колонията Джърси остава незащитена от завземане.

— Разполагаме с лунна платформа за скачване, така че до две седмици можем да изпратим нов екип в базата — каза Хъдсън.

— А двамата космонавти, намиращи се в „Селенос 8“? Кой ще ги спре да влязат най-спокойно в изоставената колония и да я превземат? — попита Симънс.

— О, извинете — рече Хъдсън. — Забравих да спомена, че Стайнмец е натоварил на борда петимата мъртви руснаци обратно на космическия им кораб и принудил оцелелите от екипажа да се върнат на земята, като ги е заплашил, че в противен случай ще взриви кораба им с последния снаряд, останал в пусковата му ракетна уредба.

— Шерифът разчиства града — вметна възхитен Броган. — Чакам с нетърпение да се запозная с този човек.

— Но скъпо му е струвало — добави тихо Хъдсън. — Стайнмец има на борда си двама сериозно ранени мъже и един труп.

— Кой е убитият? — попита президентът.

— Доктор Кърт Пери, блестящ биохимик.

Президентът кимна към Фосет.

— Погрижи се да бъде извършена подобаваща церемония.

Настъпи кратко мълчание, след което Поуст възобнови разговора.

— Да речем, че руснаците не превземат колонията Джърси. Тогава какво друго им остава?

— „Гетисбърг“ — отговори Хъдсън. — Те все още имат възможност да заграбят огромно съкровище от научни данни.

— Като откраднат совалката във въздуха ли? — подметна саркастично Симънс. — Не знаех, че Бък Роджърс15 е на тяхна страна.

— Той не им е нужен — отвърна му троснато Хъдсън. — Технически е възможно да се програмира отклонение в системите за насочване на полета. Компютрите могат да бъдат заблудени да изпращат неверни сигнали за управление на „Гетисбърг“. Има хиляди начини да се отклони совалката от пътя й с няколко градуса. В зависимост от разстоянието до пистата за кацане, тя може да бъде отдалечена с неколкостотин километра от космодрума „Кенеди“ в Кейп Канаверал.

— Но пилотите може и да изоставят автоматичната система и да кацнат на ръчно управление — възрази Поуст.

— Само ако бъдат подмамени, че командният център в Хюстън ръководи пътя на обратния им полет.

— А това може ли да се случи? — попита озадачен президентът.

вернуться

15

Герой от научнофантастичния роман на Филип Ноулън „Армагедон 2419“, издаден през 1929 г. — Б.пр.