— Радиолокационните и навигационни индикатори сочат, че ще кацнем насред Куба. Моля, извършете повторна проверка.
— Не е нужно, „Гетисбърг“, вие сте на финалния участък за подстъп.
— Хюстън, изглежда не ме разбрахте. Повтарям, накъде ни насочвате?
Отговор не последва.
— Чуйте ме — заговори отново Джъргънс, доведен почти до отчаяние. — Минавам на пълно ръчно управление.
— Недей, Дейв. Остани на автопилот. Всички системи на мястото на кацане са задействани.
Джъргънс сви юмруци от безпомощност.
— Защо? — попита той. — Защо правите това?
Пак не последва отговор.
Джъргънс погледна Бъркхарт.
— Върни аеродинамичната спирачка до нулев процент. Ще минем на ТАЕМ16. Искам да задържа този въздушен кораб колкото е възможно по-дълго във въздуха, докато не получим по-ясни отговори.
— Само ще удължиш неминуемото с няколко минути — каза Бъркхарт.
— Но не можем просто да седим и да приемем всичко това.
— То е извън нашите ръце — отвърна унило Бъркхарт. — Няма къде другаде да отидем.
Истинският Мърв Фоули седеше пред едно от командните табла в командния център в Хюстън, изпълнен с гняв от безпомощност. Удари юмрук в ръба на таблото и смотолеви безнадеждно:
— Изпуснахме ги!
Ъруин Мичъл от „тайното ядро“ стоеше непосредствено зад него.
— Свързочниците ни правят всичко възможно, за да осъществят връзка с тях.
— Адски късно е! — избухна Фоули. — Те вече са предприели последните процедури за подстъп. — Той се обърна и сграбчи Мичъл за ръката. — За бога, Ър, склони президента да им разреши да кацнат. Нека даде совалката на руснаците, нека ги остави да вземат каквото искат от нея. Само не допускай хората да загинат.
Мичъл гледаше бездушно в екраните за индикация на данните.
— Така е по-добре — рече той с глух глас.
— Но лунните колонизатори… Та нали те до един са твои хора. След всичко, което постигнаха, след годините, в които се преборваха, те просто трябва да останат живи в една смъртоносна среда. Не можеш с лека ръка да ги отпишеш сега, когато са толкова близо до дома.
— Ти не познаваш тези хора. Те никога няма да позволят резултатите от техните усилия да бъдат предадени на вражеска страна. Ако аз бях горе, а Илай Стайнмец тук, на мое място, той не би се поколебал да превърне „Гетисбърг“ в пепел.
Фоули изгледа продължително Мичъл. После се обърна и сломен от скръб, зарови глава между ръцете си.
57.
Джеси вдигна поглед и се втренчи в Пит. Кафявите й очи бяха замъглени от сълзи, които се стичаха по разранените й бузи. Цялата трепереше, трепереше от смъртта около нея и от огромно облекчение. Пит най-безцеремонно я прегърна и без да каже дума, внимателно взе пистолета от ръката й. После я пусна, бързо сряза въжетата около Джордино, стисна окуражително Гън по рамото и се приближи до огромната стенна карта.
Потупа я с кокалчетата на юмрука си, за да прецени дебелината й, после се отдръпна и ритна средата на Индийския океан. Закритият дървен панел поддаде, изви се на пантите си и се разцепи от удара в стената.
— Сега се връщам — съобщи той и хлътна в един коридор.
Мястото беше добре осветено и застлано с килим. Той се затича, без да се озърта, държейки оръжието пред себе си. Коридорът беше прохладен от работеща климатична инсталация, но Пит чувстваше как потта струи от порите му по-силно от всякога. Вдигна ръка и избърса с ръкав челото си. За части от секундата това движение попречи на видимостта му и за малко не сложи край на живота му.
Точно в този момент беше стигнал до един страничен коридор и също като в сцена от стар ням филм се сблъска с двама пазачи, които изникнаха иззад ъгъла.
Пит мина през тях, като ги изрита настрани, после се завъртя и падна на пода. Предимството на изненадата беше негово. Пазачите изобщо не очакваха да срещнат враг толкова близо до кабинета на генерал Великов. Пит обаче очакваше. Автоматът в ръката му избълва четири пъти, преди стреснатите пазачи да успеят да натиснат спусъка на оръжията си. В момента, в който те се свличаха на пода, той вече беше отново на крака.
В продължение на две или може би три секунди — които му се сториха цял час — той изгледа неподвижните фигури. Не се трогна от смъртта им, а по-скоро се удиви, че всичко стана толкова бързо. Беше изтощен душевно и емоционално, но физически се чувстваше съвсем добре. Пое дълбоко няколко глътки въздух, за да прочисти мъглата в съзнанието си и се напрегна да прецени кой от коридорите води към електронния център на военния обект.
16
Съкр. на Terminal Area Energy Management — процес за запазване скоростта и височината (англ.). — Б.а.