Пит притисна малката слушалка до едното си ухо и започна да натиска бутоните. Когато най-накрая чу тон, нагласи микрофона и натисна друг бутон, за който предположи и силно се надяваше да е превключвателят за предаване.
— Здравей, „Гетисбърг“, чувате ли ме? Край.
После натисна друг бутон, за който беше сигурен, че е превключвателят за приемане.
Нищо.
Той пробва други два бутона за предаване.
— „Гетисбърг“, чувате ли ме? Край.
Натисна четвърти.
— „Гетисбърг“? „Гетисбърг“, моля, обадете се — настоятелно заговори Пит. — Чувате ли ме? Край.
Мълчание и след малко:
— Тук „Гетисбърг“. Кой, по дяволите, си ти? Край.
Внезапният отговор, толкова ясен и силен, така изненада Пит, че за миг той не можа да проговори.
— Това няма значение, казвам се Дърк Пит. За бога, „Гетисбърг“, отклонете се от курса. Вие планирате към Куба.
— Е, и какво му е новото тук? — отвърна Джъргънс. — В състояние съм да задържа тази птица във въздуха само още няколко минути, след което ще трябва да направя опит да се приземя на най-близката писта за кацане. Всичките ни други възможности са изчерпани.
Пит не отговори веднага. Затвори очи и напрегна мисълта си. Изведнъж нещо му просветна.
— „Гетисбърг“, можете ли да опитате към Маями?
— Невъзможно. Край.
— Опитайте военноморското летище на Кий Уест. Намира се в най-крайната точка на Кий.
— Компютрите ни показват, че това е на сто и осемдесет километра на север и малко на изток от нас. Доста е съмнително да успеем. Край.
— По-добре е да се приводните, отколкото да предадете кораба на руснаците.
— Много ти е лесно да го кажеш. Ние имаме цяла дузина хора на борда. Край.
Пит се пребори за кратко със съвестта си — да влезе ли в ролята на бог, или не. После припряно заговори:
— Давайте, „Гетисбърг“, давайте направо към Кий!
Той не можеше да знае, че Джъргънс се канеше да вземе същото решение.
— Защо не? Какво имаме да губим, освен въздушен кораб на стойност милиарди долари и живота на десетина души! Стискай ни палци!
— Когато изляза от ефира, вие ще можете да възстановите съобщителните си връзки с Хюстън — допълни Пит. — Късмет, „Гетисбърг“! Благополучно завръщане у дома! Изключвам.
Пит остана седнал — беше напълно изтощен. Необикновена тишина цареше в разрушената зала, тишина, нарушавана единствено от стоновете на ранените. Той погледна към Кинтана и леко се усмихна. Моята част от задачата приключи, помисли си той, не ми остава нищо друго, освен да подбера приятелите си и да се връщаме у дома.
После обаче мислите му отскочиха към Ла Дорада.
58.
Както планираше17 безшумно в нощта, „Гетисбърг“ представляваше изключително удобна цел. От отворите за изпускане на отработените газове на загасените й двигатели не се виждаше никаква светлина, но мигащите й навигационни светлини я осветяваха от носа до опашката. Намираше се на не повече от четиристотин метра пред и малко под щурмовия изтребител на Холиман, който вече знаеше, че нищо не може да спаси совалката и хората в нея. Само секунди я деляха от огнената й смърт.
Холиман направи няколко механични движения. Показанията на уредите на командното табло сочеха необходимата скорост и навигационните данни, както и положението на системите за доставяне на ракетите до целта. Дигитален компютър следеше автоматически космическата совалка, така че той трябваше само да натисне един бутон.
— Команден център Колорадо, преминавам в режим на автоматично съпровождане на целта.
— Разбрано, Фокс-водач. Четири минути до приземяване. Предприеми атака.
Холиман се разкъсваше от нерешителност. Изпълваше го такова огромно отвращение, че не беше в състояние да помръдне, съзнанието му отказваше да проумее ужасяващото действие, което щеше да предприеме. През цялото време се бе надявал, че всичко това е някаква грешка и „Гетисбърг“, като осъден на смърт престъпник в стар филм, ще бъде „помилвана“ в последния момент от президента.
Неопетнената кариера на Холиман във военновъздушните сили приключи. Независимо от факта, че в момента изпълняваше заповеди, той завинаги щеше да остане човекът, който взриви във въздуха „Гетисбърг“ и хората на борда й. Не помнеше да е изпитвал някога толкова страх и гняв както сега.