64.
Часовият беше младо момче на не повече от шестнайсет години, ревностен привърженик на Фидел Кастро и закърмен с революционен плам. С оръжие през рамо той важно и наперено се приближи до страничния прозорец на колата и поиска документите за самоличност.
— Не можеше да не се случи — смотолеви под носа си Пит.
Часовите на предишните три караулни постове лениво махваха с ръка на Фигуероа да продължава, когато той бързо им показваше разрешителното си за таксиметров шофьор. Това бяха campesinos19, предпочели всекидневието на военната кариера пред доживотната работа на полето или в някоя фабрика. И те, като войниците във всяка армия на света, намираха патрулното дежурство за скучно, особено при липса на подозрителни лица, и се стягаха само когато пристигнеха началниците им.
Фигуероа подаде разрешителното си.
— То важи само в рамките на Хавана. Какво сте правили в провинцията?
— Зет ми почина — отвърна спокойно Фигуероа — и бях на погребението му.
Часовият се наведе и погледна през отворения прозорец на шофьора.
— Кои са тези?
— Сляп ли сте? — почти му се сопна Фигуероа. — Военни като вас.
— Имаме заповед да бъдем нащрек за мъж, облечен в открадната военна униформа. Предполага се, че е империалистически шпионин, слязъл на суша на сто и шейсет километра източно оттук.
— И жената е с военна униформа — каза Фигуероа, сочейки през рамо Джеси на задната седалка. — Да не мислите, че янките са изпратили жени да ни нападат?
— Искам да видя документите им за самоличност — настоя часовият.
Джеси смъкна стъклото на задния прозорец и подаде глава навън.
— Това е майор О’Хара от Ирландската републиканска армия, назначен като съветник. Аз съм ефрейтор Лопес, негова помощничка. Хайде престанете с тези глупости и ни пуснете да продължим.
Униформеният младеж задържа поглед върху Пит.
— Щом е майор, къде са му отличителните знаци?
Едва сега Фигуероа обърна внимание, че по униформата на Пит няма никакви звезди и нашивки. Той впери поглед в Пит и по лицето му се изписа израз на съмнение.
Пит, който до този момент само седеше без да взима участие в разговора, се обърна, погледна часовия право в очите и му се усмихна приятелски. Когато заговори, гласът му бе мек, но издаваше авторитетност.
— Вземи името и чина на този младеж. Искам да получи похвала за бдителността си по време на дежурство. Генерал Раул Кастро неведнъж е казвал, че Куба има нужда от такива хора.
Джеси преведе думите му и с облекчение видя как часовият изпъна тяло и се усмихна.
После тонът на Пит стана леден, както и погледът му.
— А сега му кажи да не ни бави повече, в противен случай ще настоя да бъде изпратен като доброволец в Афганистан.
Младият човек като че ли видимо се смали, когато Джеси повтори казаното от Пит на испански. Изведнъж доби объркан вид и тъкмо се чудеше как да постъпи, когато към караулката се приближи дълъг черен автомобил и спря зад старото такси. Пит веднага позна, че това е „Зил“ — седемместна луксозна лимузина, която се произвеждаше в Русия специално за висшите правителствени и военни служители.
Шофьорът на зила натисна нетърпеливо клаксона и часовият като че ли се смрази на място от нерешителност. Шофьорът на лимузината отново натисна клаксона и извика през прозореца си:
— Отдръпнете тази кола встрани и направете път да минем!
Тогава Фигуероа се намеси и започна да крещи на руснака отзад:
— Ей, руски глупак, я млъквай и върви да се изкъпеш, че оттук надушвам вонята ти!
Руският шофьор отвори вратата, изскочи иззад кормилото и избута часовия настрани. Беше огромен, с набито тяло и малка глава. Нашивките му показваха, че е сержант.
— Идиот такъв! — изрева той в лицето на Фигуероа със злобен поглед. — Бързо разкарай тая таратайка оттук!
Фигуероа размаха юмрук пред лицето на руснака.
— Ще тръгна, когато моят сънародник ми каже.
— Моля ви, моля ви — разтърси Джеси рамото на Фигуероа. — Не искаме да си навличаме неприятности.
— Благоразумието не е кубинско качество — прошепна Пит. Той хвана здраво картечния си пистолет, насочи го към руснака и отвори вратата на шевролета.
Джеси се обърна и предпазливо погледна към лимузината през задния прозорец. В този момент един съветски офицер, следван от двама въоръжени телохранители, слезе от задната седалка и загледа с весела усмивка сцената, която се разиграваше до таксиметровата кола. Джеси зяпна от изумление и ахна.