— Всеки кораб попада в ада край Кейп Хатерас — отбеляза с равен глас Чърч.
Уорли отиде в помещението за морските карти и проследи с поглед отбелязаната с молив линия на курса на „Циклопи“ и приблизителното му местонахождение.
— Промени курса с пет градуса на север — нареди той, след като се върна в рубката. — Ще се движим покрай брега на Грейт Бахама.
— Ние вече сме на двайсет мили западно от главния проток — каза Чърч.
— Имам си причини да искам да избегнем морските пътища — сопна му се Уорли.
Чърч само кимна на кормчията и „Циклопи“ започна да се завърта. От леката промяна на посоката вълните започнаха да се разбиват в левия борд на носовата част и движението на кораба се промени.
— Много ме безпокои вида на морето — каза Чърч. — Вълните започват да стават по-отвесни.
— В този район това не е нещо необичайно — отвърна Уорли. — Наближаваме мястото, където Северното екваториално течение се среща с Гълфстрийма. Така, както понякога съм виждал повърхността там гладка като пусто сухо езеро, така неведнъж съм виждал и вълни, високи шест метра — прекрасни дълги вълни, които се плъзгат под кила.
Чърч понечи да каже нещо, но само отвори уста и се заслуша. В кормилната рубка долетя звук на стържене на метал в метал. Уорли се държеше така, сякаш не бе чул нищо, но Чърч отиде до задната отвесна преграда и огледа товарната палуба на „Циклопи“.
За времето си той се считаше за голям кораб, с обща дължина 165 метра, а в най-широката си част — 20 метра. Беше построен през 1910 година и се ползваше от спомагателната служба в състава на военноморските сили в Атлантическата флота. Огромните трюмове побираха 10 500 тона въглища, но този път корабът пренасяше 11 000 тона манганова руда. Корпусът му бе затънал цели трийсет сантиметра над търговската марка Плимсол1. Според Чърч той бе опасно претоварен.
Лейтенантът погледна към кърмата и видя двайсет и четирите чернеещи се в тъмнината дерик-крана, чиито гигантски кошове, наподобяващи затворени мидени черупки, бяха здраво обезопасени срещу бурно време. Но видя и още нещо.
Средната част на кораба се издигаше и спускаше, следвайки движението на вълните, минаващи под кила.
— Боже мой! — промълви той. — Корпусът като че ли се огъва по извивките на вълните.
Уорли не си направи труда да погледне, само каза:
— Няма защо да се безпокоиш, синко. Той е свикнал на малки сътресения.
— За пръв път виждам кораб да се огъва така — настоя на своето Чърч.
Уорли се тръшна в един широк плетен стол, който държеше на мостика, и вдигна крака върху стойката за компаса.
— Синко, не го мисли стария „Циклопи“. Той ще продължи да пори моретата дълго след като нас няма да ни има на тоя свят.
Безгрижието на капитана не разсея мрачното предчувствие на Чърч. Напротив, още повече го засили.
След като предаде следващата вахта на колегата си от офицерския състав Чърч си тръгна от командния мостик и се отби в радиостанцията, за да изпие едно кафе с дежурния радист. Спаркс2, както наричаха оператора на безжичния телеграф на борда на всеки кораб, отмести поглед, като го видя да влиза.
— Добрутро, лейтенант!
— Има ли някакви интересни вести от минаващи наблизо морски съдове?
Спаркс свали слушалката от едното си ухо.
— Моля?
Чърч повтори въпроса си.
— Чух само двама радиста от търговски кораби да си разменят шахматни ходове.
— Защо не се включиш и ти, та да разсееш скуката?
— Предпочитам играта на дама — отвърна Спаркс.
— Колко близо са тия два търговски кораба?
— Сигналите са доста слаби… вероятно са най-малко на сто мили от нас.
Чърч яхна един стол и подпря ръце и брадичка върху облегалката.
— Свържи се с тях и ги попитай какво е морето там.
Спаркс сви безпомощно рамене и рече:
— Не мога.
— Защо, да не би предавателят да ти прави номера?
— Ами! Откликва като шестнайсетгодишна хаванска проститутка.
— Тогава не разбирам.
— Нареждане на капитан Уорли — поясни Спаркс. — Когато потеглихме от Рио, той ме извика в каютата си и ми нареди да не подавам никакви съобщения без негово знание, докато не влезем в док в Балтимор.
— Изтъкна ли някаква причина?
— Не, господине.
— Много странно.
1
Търговска марка във вид на линия и кръг с хоризонтална черта по средата, нанесени по дължина на двата борда на кораб, които посочват допустимото газене на товарен кораб. (англ. от собс.). — Б.пр.