Събудих се, давеща се за въздух, стиснала чаршафите като спасителен пояс.
— Обеща да стоиш далеч от мислите ми, кучи син такъв! — прошепнах.
Електронният часовник до леглото показваше два следобед. Бях спала десет часа. Би следвало да се почувствам по-добре, но не беше така. Все едно тичах от кошмар към кошмар и всъщност не бях успяла да си почина. Единственият сън, който си спомнях, беше последният. Ако всичките бяха толкова лоши, не исках и да ми се връщат пред очите.
И защо Жан-Клод отново витаеше в сънищата ми? Бе дал дума, макар че тя може би не струваше нищо.
Може би.
Съблякох се пред огледалото в банята. Ребрата и коремът ми бяха покрити с тъмни, почти пурпурни синини. Гърдите ме стягаха при вдишване, но нямах счупени кости. Изгарянето от кръста беше разранено, а кожата — черна там, където не бе покрита с мехури. Изгарянето боли чак докрай, сякаш болката стига от кожата та до костта. То е единственото нараняване, което може да ме убеди, че имам нервни окончания и под кожата. Какво друго би могло да боли чак толкова, дявол да го вземе?
Имах среща с Рони във фитнеса в три следобед. Рони е съкратено от Вероника. Тя казва, че получава повече работа като частен детектив, ако хората си мислят, че е мъж. Тъжно, но истина. Щяхме да вдигаме тежести и да потичаме. Много внимателно прекарах черния спортен сутиен над изгарянето. Ластикът малко притискаше синините, но не беше проблем. Натрих новия си кръстообразен белег с антисептичен крем и лепнах отгоре марля. Отгоре идеално пасна мъжка червена тениска с ръкави и изрязано деколте. Черни ластични панталонки, хавлиени чорапи с тънки червени райета и черни „Найк Еър“ допълваха костюма ми.
Марлята се виждаше под тениската, но синините — не. Повечето посетители на фитнеса са свикнали да идвам насинена или по-зле. Вече не задават много въпроси. Рони казва, че се държа зле с тях. Все ми е едно. Предпочитам да ме оставят на мира.
Облякох си якето, взех спортния сак и телефонът звънна. Поумувах, но в крайна сметка вдигнах слушалката.
— Хайде, изкажи се — подканих.
— Долф е.
Стомахът ме сви. Още едно убийство?
— Какво има, Долф?
— Получихме идентификация на Джон Доу1, който огледа онази вечер.
— Вампирската жертва?
— Аха.
Изпуснах дъха, който бях затаила. Нямаше други убийства, а и имахме напредък — какво по-хубаво?
— Калвин Барнабас Рупърт, приятелите го наричали Кал. Двадесет и шест годишен, женен за Дениза Смайт Рупърт от четири години. Нямат деца. Бил е застрахователен агент. Не успяхме да открием никакви връзки с вампирското общество.
— Може би господин Рупърт е бил просто на подходящото място в погрешния момент?
— Случайна жертва? — от устата на Долф прозвуча като въпрос.
— Може би.
— Ако е било убийство наслуки, нямаме мотив — нищо, за което да се хванем.
— Значи се чудиш дали мога да открия имал ли е Кал Рупърт някакви отношения с чудовищата?
— Да — призна сержантът.
Въздъхнах.
— Ще се опитам. Това всичко ли е? Закъснявам за среща.
— Това е всичко. Обади ми се, ако научиш нещо! Полицаят определено ми прозвуча мрачновато.
— Ще ми кажеш, ако откриете друго тяло, нали?
Долф се изсмя носово:
— Ще те домъкнем да премериш проклетите ухапвания, да. Защо?
— Струваш ми се потиснат.
Смехът се оттече от гласа му.
— Ти си тази, която смята, че ще има още тела. Да не си размислила по въпроса?
Щеше ми се да отговоря положително, че съм си променила мнението, но нямаше начин.
— Ако наоколо се мотае глутница откачили вампири, ще имаме и още тела.
— Не можеш ли да измислиш друго, освен вампири? — попита сержантът.
Замислих се и поклатих глава:
— Няма начин да е нещо друго.
— Добре, ще се чуем после! — Телефонът избръмча в ръката ми, преди да кажа каквото и да е. Долф не го бива ни по поздравите, ни по сбогуването.
Взех си резервното оръжие, деветмилиметров „Файърстар“, който сложих в джоба на якето. Файърстарът побираше само осем патрона срещу тринадесетте на браунинга, но пък той стърчеше от джоба и караше хората да ме зяпат. Освен това, ако не можех да се отърва от лошите типове с осем изстрела, още пет надали щяха да ми помогнат. Разбира се, в страничния джоб на спортния сак сложих резервен пълнител. В днешните времена на висока престъпност, едно момиче никога не може да бъде прекалено предпазливо.
12.
С Рони правехме силови упражнения във „Вик Тани“. В 3:14 в четвъртък следобед има два пълни комплекта свободни уреди и никакви опашки. Аз се занимавах с машината за бедрени мускули. Дърпате една ръчка отстрани и уредът застава в различни положения. Позата за свиване на бедрения мускул е малко неприлична, досущ като гинекологично устройство за мъчения. Това е една от причините никога да не нося шорти, когато вдигаме тежести. Рони също.
1
В САЩ е общоприета практика жертви и пострадали с неизяснена самоличност да получават временна идентификация като „Джон Доу“ (мъжете) и „Джейн Доу“ (жените) — Бел.пр.