Андрю имаше ужасното чувство, че трябва да се изсмее.
Брамуел продължаваше екзалтирано:
— Ние, разбира се, всички чухме за вашата борба против коремния тиф. Бленли се гордее с вас, мойто момче! Мога само да съжалявам, че шансът не се падна на мен. Ако има нещо изключително, в което мога да ви бъда полезен, потърсете ме!
Чувство на угризение — кой беше той, та да се забавлява със стария човек — накара Андрю да каже:
— Всъщност, доктор Брамуел, имам един наистина интересен вторичен медиастинитис5 у един от моите пациенти. Много необичайно. Може би ще ви е интересно да го видим заедно, ако сте свободен.
— Да? — каза Брамуел с намалял ентусиазъм. — Не бил желал да ви затруднявам.
— То е тук, зад ъгъла — каза Андрю гостоприемно. — Имам половин час до срещата ми с доктор Дени. Ще стигнем за секунда.
Брамуел се поколеба, около една минута бе на път да откаже, после направи плах жест на съгласие. И те отидоха до Глайдър плейс да видят пациента.
Случаят, както бе споменал Менсън, беше необикновено интересен и представляваше рядък случай на запазване на тимуса6. Той бе искрено горд, че го е диагностицирал и изпитваше топло чувство на общителност, когато покани Брамуел да сподели радостта на откритието.
Но въпреки гръмките фрази, доктор Брамуел не изглеждаше очарован от възможността. Той последва Андрю в стаята колебливо, дишаше само през носа си и приближи до леглото като същинска дама. Тук той се изправи и отдалеч направи бегъл преглед. Не му се и оставаше. Едва когато излязоха от къщата и той бе вдъхнал дълбоко чист, свеж въздух, при него се върна обичайното му красноречие. Светнал, той каза на Андрю:
— Радвам се, че можах да видя пациента с вас, момчето ми, преди всичко защото според мен лекарят не трябва никога да се плаши от заразяването и на второ място, защото се радвам на възможността да напредна в науката. Ако щете вярвайте, но това е най-добрият случай на възпаление на панкреаса, който съм виждал!
Той се ръкува и побърза да си тръгне, като остави Андрю крайно объркан. Панкреасът, мислеше Андрю. Тази профанска грешка на Брамуел не беше просто грешка на езика. Цялото му поведение при пациента показваше пълното му невежество. Той просто не знаеше. Андрю потърка челото си. Как може един квалифициран лекар, в чиито ръце е животът на стотици човешки същества, да не знае разликата между панкреаса и тимуса, когато едната жлеза беше в корема, а другата в гръдната кухина — не, това беше зашеметяващо!
Той вървеше бавно към дома на Дени, давайки си още веднъж сметка как цялата му идеализирана представа за медицинската практика се обръща надолу с главата. Знаеше, че още е новак, недостатъчно подготвен, че е напълно в състояние да направи грешки поради неопитност. Но Брамуел не беше неопитен и поради това нямаше никакво извинение за незнанието си. Несъзнателно мисълта на Андрю се върна към Дени, който никога не се уморяваше да осмива професията, към която принадлежаха. Първоначално Дени го бе раздразнил с тягостното си твърдение, че из цяла Англия има хиляди некадърни лекари, отличаващи се единствено с чистопробната си тъпота и придобитата способност да лъжат пациентите си. Сега започна да се пита дали в думите на Дени няма някаква истина. Той реши да поднови спора този следобед.
Но щом влезе в стаята на Дени, веднага разбра, че не е време за академични дискусии. Филип го посрещна в мрачно мълчание, със скръбен поглед и помръкнало лице.
След това рече:
— Тази сутрин в седем часа умря младият Джоунз. Перфорация! — говореше тихо, със сдържан гняв. — И освен това имам два нови случая на коремен тиф на Истръд роу.
Андрю съчувствено сведе очи, но не знаеше какво да каже.
— Не бъдете толкова доволен — продължи язвително Дени. — Хубаво ви е сега, когато моите пациенти мрат, а вашите оздравяват. Но няма толкова да се радвате, когато този проклет канал протече към вас.
— Не, не! Честна дума, много съжалявам — каза Андрю нервно. — Трябва да направим нещо. Трябва да пишем до Министерството на здравеопазването.
— Можем да пишем и десет писма — отвърна Филип с безпощадно спокойствие. — И след шест месеца ще успеем да ги накараме да пратят някой склерозирал инспектор. Не! Всичко съм премислил, Менсън. Има само един начин да ги накараме да построят нов канал.
— Как?
— Като взривим стария!