Ида имаше слабост към по-младите представители на професията и добродушно приветства Менсън, докато Фреди дърдореше:
— Погледни го добре. Скоро той ще ти праща толкова много пациенти, че ще навлезеш и в „Плаца“.
— „Плаца“ навлиза в мен — многозначително поклати шапчицата си Ида.
— Ха! Ха! — засмя се Фреди. — Това е доста добро. Трябва да го кажа на стария Фридман. Пол ще го оцени. Хайде, Менсън, да се качим горе.
Тесният асансьор, широк колкото да се побере на диагонал една санитарна количка, ги изкачи на четвъртия стаж. Коридорът беше тесен, пред вратите имаше подноси, а поставените във вази цветя вехнеха в горещия въздух. Влязоха в стаята на госпожа Ребърн.
Тя беше жена над шейсетте, която подпряна на възглавниците очакваше визитацията, държеше в едната си ръка лист хартия, на който беше написала някои усетени през нощта симптоми, както и въпросите, които искаше да зададе. Андрю веднага и безпогрешно определи: старческа хипохондрия, „болест на малкото парче хартия“, както казваше Шарко14.
Фреди седна на леглото, говори с нея, провери пулса й — нищо повече — изслуша я и весело я ободри. Той й каза, че господин Айвори следобед ще дойде с резултатите от някои високонаучни изследвания. Помоли я да позволи на неговия колега доктор Менсън, чиято специалност са белите дробове, да провери гръдния й кош. Госпожа Ребърн беше поласкана. Всичко това й беше много приятно. Оказа се, че тя е в ръцете на Хемптън вече две години. Беше богата, без роднини, и разделяше времето си между скъпите частни хотели и частните клиники в Уестенд.
— Господи! — възкликна Фреди, когато излязоха от стаята. — Не можеш си представи каква златна мина е тази старица за нас. От нея сме измъкнали цели кюлчета злато.
Андрю не отговори. Атмосферата тук предизвикваше у него леко повдигане. Нямаше нищо на белите дробове на старата госпожа и единствено трогателният благодарен поглед към Фреди позволяваше да се смята, че всичко не е било докрай нечестно. Опитваше се да убеди себе си. Защо трябва да бъде такъв педант? Той никога няма да успее, ако продължи да бъде такъв, нетолерантен и догматичен. А Фреди имаше най-добри намерения, като му беше дал възможност да прегледа пациентката. Стисна все пак приятелски ръката на Хемптън, преди да влезе в колата си. А в края на месеца, когато получи чисто написан чек от госпожа Ребърн — с нейните най-големи благодарности — за пет гвинеи, беше в състояние да се изсмее на глупавите си скрупули. Сега за него беше удоволствие да получава чекове и за негово голямо задоволство все повече чекове намираха пътя си към него.
Глава седма
Практиката, която бе показала обещаващо увеличаване, сега започна бързо, почти мълниеносно да се разраства във всички направления и като резултат на това Андрю бе повлечен от течението с още по-голяма сила. В известен смисъл той стана жертва на собствената си неудовлетвореност. Винаги е бил беден. В миналото упоритият му индивидуализъм не му носеше нищо друго освен поражения. Сега можеше да се оправдае пред себе си с удивителните доказателства за материалния си успех.
Скоро след спешното му отиване в „Лориър“ той води с господин Уинч един плодотворен разговор и оттогава все повече продавачки от „Лориър“ и дори някои от шефовете на отдели идваха за преглед при него. Обикновено идваха с дребни оплаквания, по странно беше как веднъж отишли при него, момичетата започваха често да идват отново — действията му бяха така вежливи, така ободряващи, така делови. Доходите от прегледи се покачиха. В скоро време успя да пребоядиса фасадата на къщата и с помощта на една от фирмите за обзавеждане на лекарски кабинети — те всички горяха от желание да помогнат на младите практикуващи лекари да увеличат доходите си — поднови мебелите в манипулационната и кабинета: нова кушетка, един мек люлеещ се стол, кокетна количка с гумени колелца и няколко „елегантно научни“ шкафа в бял емайл и стъкла.