Настъпи мълчание. Той я чакаше да продължи спора. После сприхаво каза:
— Защо ще съм ревнив, защо ще завиждам на Луелин?
— Защото той е страшно добър в работата си, знае толкова много и главно защото има всичките тези първокласни титли.
— Докато аз имам едно нищожно малко „д-р“ от някакъв шотландски университет! Боже всемогъщи! Сега вече знам за какъв ме смяташ. — Побеснял, той скочи от кревата и взе да обикаля стаята по пижама. — Какво значение имат титлите? Перчене и нищо друго! Тук са важни методът, клиничните способности. Не вярвам в тия глупости, написани в учебниците. Вярвам на това, което чувам със собствения си стетоскоп! И ако не знаеш, трябва да ти кажа, че чувам много неща. Вече започвам да откривам истински неща в моето антрацитно изследване. Може би ще ви изненадам някой ден, мила госпожо! По дяволите! Няма какво, прекрасно. Човек се събужда в неделя сутрин и жена му заявява, че е невежа!
Тя седна в кревата, взе си несесера, започна маникюра си и го зачака да свърши.
— Не съм казала всичко това, Андрю. — Спокойствието й го раздразни още повече. — Така си е, мили, ти няма да бъдеш помощник цял живот. Искаш хората да те слушат, да обръщат внимание на работата ти, на идеите ти — разбираш какво искам да кажа. Ако имаше наистина хубава титла, да речем член на Кралската лекарска колегия, тя щеше да ти стои добре.
— Член на Кралската колегия… — повтори той тъпо. После: — „Значи тя си е мислила за всичко това, сама. Член на Кралската колегия… Хм! От миньорска практика.“ — Сатирата му трябваше да я смаже: — Не разбираш ли, че това се дава само на коронованите глави в Европа?
Трясна след себе си вратата и отиде в банята да се бръсне. След пет минути се върна, едната му страна обръсната, а другата насапунисана. Беше разкаян и възбуден.
— Наистина ли мислиш, че ще мога, Крис? Ти си абсолютно права. Ние имаме нужда от няколко букви върху добрата стара фамилна табелка, за да можем да държим на своето! Но Ч. К. Л. К. е най-тежкият медицински изпит в цялата професия. Той е… той е смърт! И все пак, струва ми се… чакай, ще отида да видя подробностите…
Втурна се надолу по стълбите за медицинския справочник. Когато се върна с него, лицето му изразяваше пълно отчаяние.
— Вътре сме! — промърмори той мрачно. — Хич и да не си правим устата. Нали ти казах, това е невъзможен изпит. Има предварителен изпит по езици — четири езика: латински, френски, гръцки, немски и два от тях са задължителни още преди да можеш да бъдеш кандидат. Аз не знам езици. Целият ми латински е някакъв кучешки жаргон: mist, alba-mitte decem11. A пък френския…
Тя не отговори. Настъпи мълчание. Изправен край прозореца, той мрачно наблюдаваше празния изглед. Най-после се обърна настръхнал, разтревожен, без да може да се освободи от тази мисъл.
— А защо да не… да вървят по дяволите. Крис… защо пък да не ги науча тия езици за изпита?
Несесерът се разхвърча по пода — тя скочи от леглото и го прегърна.
— О, как исках да кажеш това, мили! Сега ти си ти. Може би… може би ще мога да ти помогна. Не забравяй, че старата ти женица е учителка в оставка!
Целия ден възбудено правиха планове. Скупчиха Тролоп, Чехов и Достоевски в една от свободните стаи. Разчистиха дневната за действие. И същата вечер той започна да учи с нея. И следващата вечер, и следващата…
Понякога Андрю чувстваше върховния комизъм на положението, чуваше някъде отдалече подигравателния смях на боговете. Както седеше на масата с жена си в този отдалечен миньорски град в Уелс и повтаряше след нея caput-capitis или Madame, est-il possible que… и ce блъскаше в наклоненията и неправилните глаголи, четеше на глас Тацит и „Pro patria“, някакъв патриотичен сборник, който бяха намерили, той внезапно се облягаше на стола си, страхотно потиснат.
— Ако Луелин можеше да ни види тук, нямаше ли да се изсмее. И само като си помислиш, че това е началото, че ми остава целият медицински материал!
Към края на следващия месец във „Вейл вю“ започнаха периодично да пристигат пакети книги от Лондонския клон на Международната медицинска библиотека. Андрю започна да чете оттам, където бе прекъснал в колежа. Скоро разбра колко рано бе прекъснал. Откри и беше потресен от терапевтичния напредък на биохимията. Откри бъбречните прагове, кръвната урея, основната обмяна и недостоверността на албуминовата проба. Когато този основен камък от студентските му години се срути, той високо изпъшка.
— Крис! Аз не знам нищо. И всички тези книги ме убиват!
Не можеше да изостави работата си в практиката и разполагаше за учение само с дългите нощи. Подкрепян от черно кафе, с влажна кърпа на главата, той продължаваше битката и четеше до ранните сутринни часове. Когато лягаше изтощен, често не можеше да заспи. А понякога, както спеше, изведнъж се събуждаше целият в пот от някакъв кошмар в главата си, пълна с термини, формули и вбесяващия идиотизъм на несигурния му френски.
11
Mist, alba-mitte dicem (лат.) — бяла смес, вземи десет части, рецептурна терминология — Б. пр.